В тази книга читателят ще се срещне с Гоце Делчев, в когото българите веднага познаха новия апостол на националната революция. И в Княжество България и поробените краища те видяха в лицето на Гоце Делчев новия Левски, продължителя на делото му трийсет години по-късно. Книгата си "Гоце Делчев" поетът Пейо Яворов пише в трагичните месеци след гибелта му и след зверското потушаване на Илинденско-Преображенското въстание, за да възкреси в словото си непрежалимия велик син на Отечеството, за да потуши за момент личната си скръб за погиналия другар. ... |
|
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
|
"Илко Капелев е бил пъртина в полярната нощ под звездите на Големия Север, когато слънцето е спало като мечка в снежни хралупи. Той е поет и в прозата, написаното от него е талантливо и чисто, както е при всеки даровит творец, дишал озона на истинските приключения." Никола Радев Илко Капелев и в "Postscriptum" категорично защитава със своя атрактивен стил на писане тези думи. Той е нетърпелив, просто хваща ръката ти и те повежда по своите художествени "пъртини" в заснежените нощи, които се пресичат, издигат се и се спускат по стръмните скатове на повествованието и в крайна сметка ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Любовта се надвеси във вратата ми - искаше да влезе..."Тъкмо сега, нямам време" - отговорих."Ти нямаш нищо друго, освен вода, солена вода и вятър, - каза тя. Аз нося звукът на небето." Рада Добриянова ... |
|
|
Съвременна София е унаследила великолепни паметници от средновековното минало, които са най-ценното богатство, оставено ни от жителите на този вечно жив и прочут град от далечното минало, които красят и до днес облика на столицата ни София. Най-ценните са Ротондата "Св. Георги" от IV в. и базиликата "Св. София" от VI в., дала името си на днешна София. Неразривна част от средновековната история на София е крепостта Бояна със славно минало и своите достойни български бранители. Тя е запазила през вековете и е предала на съвременните потомци на средновековните българи шедьовъра "Боянската църква" ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Стефан Чирпанлиев - журналист, публицист, краевед, театрал. Писател - озарен от безкрайното любопитство на търсещия човек. Мечтател и ентусиаст, но и човек на делото. Леко клатушкащ се, със старта кожена чанта под мишница, винаги малко закъснял за поредната културна изява, било за концерт или изложба, литературно четене или спектакъл на театър, читалищна изява или премиера на книга... ... |
|
|
Откъдето и да идва Забравено стихотворение, написано отдавна, открих случайно. Изплашен едва го мярнах и не го прочетох. Мимолетното безследно трябваше да е преминало. Политна черен лист, но в паметта ми осветеност е останала. Скриването как разкрива. От този образ все примирам. В неповторимото не би могло отново да повярвам. Животът мой в предишния живот започнал е да се съмнява. Петър Първанов ... |
|
|
"Multa paucis" е книга на непресторения и органичния възторг пред способността на човека да размишлява, да се съмнява, да играе (като по този начин най-пълно се самопостига и самоопознава), книга, която категорично отхвърля преднамерения епатаж на чичовщината и на байганеещите се парвенюта - новобогаташи, а издига в култ таланта на разума." Иван Гранитски ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
|
"Ако Македония с основание е наречена люлката на Българското възраждане, то Добруджа безспорно е изначалната люлка на Дунавска България. Ето защо, когато храбрите български полкове се сражаваха при Ниш, Криволак, Прилеп и Дойран, те не забравяха нито за миг Златната житница, заграбена чрез дипломатически изневери и една военна разходка. Добруджанци трябваше да знаят, че и те са неразривна част от целокупната национална болка. Те самите бяха гинали при Одрин, Чаталджа и Калиманци, за да донесат свободата на сънародниците от другите български области, но се завърнаха в погазените родни огнища. Това обяснява как въпреки ... |
|
|
В книгата си Вели Чаушев разказва спомени за обичани български актьори, имена, като Невена Коканова, Лео Конфорти, Константин Кисимов, Георги Парцалев, Константин Коцев, Коста Цонев, Любомир Тенев, Любен Гройс, Венци Кисьов, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Григор Вачков - вече актьори в "Небесния театър". Както самият автор казва: "...дреболии, които са изпадали от официалните портрети. Като мазилката, която е уронена от пирончетата, когато са ги окачвали. Това са случки и събития от живота им, слушани или сам съм вдишвал въздуха им. Струва ми се, че такъв възторг и любов към живота и театъра, които ... |
