Първият том от избраните произведения включва стихове, писани от 1957 до 1973 г. ... Повелителят на отвъдните сънища Любомир Левчев върви от пластическото видение към стиховидението, към словесния пейзаж, или от музикалния мотив към изследването на загадъчните обеми на думите и техните невероятни съчетания в разгърнати метафори. Той е от онези български творци, които определят лицето на съвременната ни лирика. И в неговите вени тече капка от магическата кръв на голямата българска поезия. "Моята кръв е от нулева група - на всекиго мога да дам, но не мога да взема от всеки." Из "Дневник за изгаряне" ... |
|
|
Трифон Митев кани читателите си на романтична вечерна разходка из необятните пространства на поезията, пасторалните етюди на любовта и баладичните съновидения. Неслучайно той е нарекъл новата си лирическа сбирка "Вечерна разходка". Мами го блаженството на припадащия здрач, изкушава го томлението на сумрака, който постепенно потъмнява и от кадифено пурпурно преминава във виолетово антрацитено. Най-характерното за този поет е дискретното внушение, приглушеното говорене, мечтателното съзерцание на Натурата, нежното потапяне в мъглата на родовата памет, любовното вслушване в гласа на прадедите, които шепнат от ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Идеята за това издание дойде от Фондация "Гео Милев", а готовност да я осъществи изрази издателство "Захарий Стоянов". Приех предложението с признателност. От двайсет години имам изследователски интереси в полето на модернизма. Естествено те са фокусирани върху личността и делото на Гео Милев - безспорно най-ярката фигура на модернистичното движение в България в неговата пикова фаза - годините след Първата световна война. Текстовете, събрани в този том, са писани и публикувани в различни издания. Тук те са дадени в хронологичен ред. Моля ... |
|
|
Мемоари. ... Симеон-Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, ... |
|
|
"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
|
Като форма на човечеството всеки народ носи неговите висши качества, които са обща съкровищница на индивидуалните народни култури. Човечеството е общество от народи и поради тази причина излиза наяве фактът, че всеки народ се представя като личност в това общество от много народи. До тук имаме два принципа: народите са форми за съществуване на човечеството; народът е личност. Тия два принципа са основополагащи за възгледа на постоянното в промените, защото широкият консерватизъм (словосъчетание, което е равнозначно на възглед на постоянното в промените) има за понятия, чрез които разбира света, три такива: род, народ и ... |
|
|
Книгата е посветена на някои от световните проблеми от духовната култура на Средновековна България в периода на зрелия феодализъм в края на ХІІ – ХІV век. Тя разглежда отделни сфери от тази култура, образование и грамотни, книжовни средища и скриптории, географското разпространение на българската книжовност и библиотеки, развитието на научно-реалистичните, космографските и историческите знания. Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се ... |
|
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
Христо Стефанов разговаря с Чавдар Попов за значимите присъствия в живота, изкуството, стенописа и за превратностите на съдбата. ... "Книгите, както е добре известно, имат различна съдба. Настоящата книга възникна сякаш "от нищото". С Христо Стефанов ме свързваше отдавнашно познанство, което в последните години, смея да кажа, премина в приятелство. С неизменен интерес и внимание съм следил развитието и изявите му, часове наред сме разговаряли за какво ли не. Не помня вече как и кога точно отворихме дума за това, че тези наши разговори е добре да бъдат записани, за да не потънат безцелно в небитието. В края ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
|
"Господи, да потопя веднъж перо във твоята мастилница! Да разбера със сетивата си на мъдростта най-простите контури!" Роза Боянова ... |
