Двуезично издание на български и английски език. ... "Идеята за това издание дойде от Фондация "Гео Милев", а готовност да я осъществи изрази издателство "Захарий Стоянов". Приех предложението с признателност. От двайсет години имам изследователски интереси в полето на модернизма. Естествено те са фокусирани върху личността и делото на Гео Милев - безспорно най-ярката фигура на модернистичното движение в България в неговата пикова фаза - годините след Първата световна война. Текстовете, събрани в този том, са писани и публикувани в различни издания. Тук те са дадени в хронологичен ред. Моля ... |
|
|
Мемоари. ... Симеон-Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, ... |
|
|
"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
|
Като форма на човечеството всеки народ носи неговите висши качества, които са обща съкровищница на индивидуалните народни култури. Човечеството е общество от народи и поради тази причина излиза наяве фактът, че всеки народ се представя като личност в това общество от много народи. До тук имаме два принципа: народите са форми за съществуване на човечеството; народът е личност. Тия два принципа са основополагащи за възгледа на постоянното в промените, защото широкият консерватизъм (словосъчетание, което е равнозначно на възглед на постоянното в промените) има за понятия, чрез които разбира света, три такива: род, народ и ... |
|
|
Книгата е посветена на някои от световните проблеми от духовната култура на Средновековна България в периода на зрелия феодализъм в края на ХІІ – ХІV век. Тя разглежда отделни сфери от тази култура, образование и грамотни, книжовни средища и скриптории, географското разпространение на българската книжовност и библиотеки, развитието на научно-реалистичните, космографските и историческите знания. Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се ... |
|
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
Христо Стефанов разговаря с Чавдар Попов за значимите присъствия в живота, изкуството, стенописа и за превратностите на съдбата. ... "Книгите, както е добре известно, имат различна съдба. Настоящата книга възникна сякаш "от нищото". С Христо Стефанов ме свързваше отдавнашно познанство, което в последните години, смея да кажа, премина в приятелство. С неизменен интерес и внимание съм следил развитието и изявите му, часове наред сме разговаряли за какво ли не. Не помня вече как и кога точно отворихме дума за това, че тези наши разговори е добре да бъдат записани, за да не потънат безцелно в небитието. В края ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
|
"Господи, да потопя веднъж перо във твоята мастилница! Да разбера със сетивата си на мъдростта най-простите контури!" Роза Боянова ... |
|
|
Романът "Тази неподкупна съдба" е седмият роман на известната белетристка Маргарита Станева и той доказва, че писане, характерно с проследяване на съдбите на героите и изграждането на характери, с търсенето на обобщение за времето, в което живеем, ражда по-богати литературни плодове от самоцелните заигравания със занимателни сюжети и интригуващи художествени похвати. Маргарита Станева е белетрист, публицист и журналист. Родена в град Стражица. Израства и учи в Варна. Завършила е руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е учителка във Варна. После журналистка в София. ... |
|
|
Изданието съдържа три български превода, направени от Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов. ... "Според нас "Хамлет" е главното произведение на Уилям Шекспир. Нито един друг образ, създаден от поета, не ни тревожи, не ни вълнува в такава степен. Има часове, когато усещаме в кръвта си неговата треска. Странният свят, в който той живее, в края на краищата това е нашия свят. Той е този чуден човек, в който всички ние можем да се превърнем при стечението на някои обстоятелства. Той въплътява неудовлетвореността на душата от живота, на който липсва необходимата му хармония." Виктор Юго ... |
