В книгата си "Свобода и култура" Джон Дюи предупреждава да не се възприемат тесни, технически удобни, но идейно опасни представи за демокрацията. Има най-разнообразни научни подходи към проблема за демокрацията - политологически, соцоилогически, антропологически, икономически, исторически, културологически, психологически, етнически, етнопсихологически, религиозен и т.н. Заглавието на книгата изкушава читателя да я възприеме като културологичен феномен или поне като творба на сухия академичен философски жанр. Книгата не е нищо от тези подходи поотделно, тя е събрала всичките в себе си в един чисто хуманистичен ... |
|
Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
|
„Оставайки верен на своята чувствителност, авторът на книгата "Лунни деца" деликатно, но убедено споделя с читателите: „Не пречете на любовта и не скривайте чувствата в себе си, защото иначе те ще умрат заедно с вас. а чувствата не са само ваши. Те принадлежат на човечеството. затова не се занимавайте с миналото, а се борете за бъдещето!“ Мая Вапцарова „В тази книга всички герои са наши съвременници, а техните драми и житейски конфликти са резултат на характерните за прехода ни явления. Затова и авторът не ги съди.В разказите и новелите му няма добри и лоши хора, а има добри и лоши постъпки. Които могат да ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Цветан Стоянов (1930 - 1971) е един от най-големите български мислители от втората половина на ХХ в. Завършил е право, но още в ранна възраст публикува литературоведски и публицистични статии. Изследователските му интереси са насочени както към българската, така и към руската, английската и американската литература. Цветан Стоянов има огромни заслуги за популяризиране творчеството в блестящи преводи на Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг, Гамзатов, Суифт, Шекспир, Колдуел, ... |
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Това не е книга за живота и творчеството на Иван Ханджийски. Творчеството на големия мислител е само отправна точка за разсъждения върху всичко онова, което можем да определим като български свят. Аз се опитвам да размишлявам чрез Иван Хаджийски за българския народ, за причините за неговата съдба и посоките на историческото му развитие. Самият Иван Хаджийски ни учеше, че народът е жив организъм, който се променя, придобива нови качества, като губи стари; придържа се към своите предишни традиции, но и създава нови. ... |
|
Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се публикува за първи път и някои други характерни за творчеството му изследвания ("Апология на Средновековието", "Папството и българите през Средновековието", "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век"). Откриването и виртуозната интерпретация на напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансирането на нови, основополагащи ... |
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |