"Каквото и да напиша за Людмил Леонидов, ще бледнее, имайки предвид неговата многостранна личност. Той е блестящ, мъдър и запомнящ се автор, чиито книги оставят незаличими следи в съзнанието на читателя, талантлив художник, чиито картини възкресяват света в неговото пъстро измерение, интересен събеседник, от който можеш да научиш много неща, за които дори не си се замислял. Преди всичко обаче Леонидов е творец, който дръзва да пише за онези истини, неугодни за учени, историци, литературоведи, политици, вярващи или невярващи хора. Със своята завладяваща страст към истината, такава каквато е, той ни учи да се ... |
|
|
Иван Хаджийски е велик ум. Той живя кратко, но остави огромно по значение, тематика и решени проблеми творчество, което все още не е анализирано, тълкувано и оценено според неговата стойност и принос в историята на българската философска мисъл. Неговото дело трябва постоянно да се изучава и изследва, защото е многостранно и още не е прочетено така, както трябва. Българската мисъл не може да върви напред, да се обогатява и усъвършенства, да прониква в същността на проблеми и да извежда адекватни решения без делото на Иван Хаджийски. Специалната поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва ... |
|
|
"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов. Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
|
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
|
"Огромното творчество, което Дора остави след себе си, със сигурност ще бъде и по-нататък обект на изкуствоведски анализ. Но неговите духовни измерения се очертават съвсем ясно - изкуството трябва да казва. Художник е онзи, който има какво и знае как да го каже." Иван Маразов Дора Бонева е родена на 11 април 1936 г. в Габрово, България, и завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, от Софийската община, ... |
|
|
Тази книга е за Силата, която ни прави по-добри. Силата, която пази Вярата. Силата, която е милост и състрадание. Силата, която живее в Любов и чрез Любов. Силата на всички онези герои като Котьо, която ни спасява винаги, когато сме на крачка от пропастта, изгубили надежда. Силата, която руши мрака и ражда Виделина. ... |
|
|
"Мое минало, не си отивай! Ти завинаги с мене остани, да посрещнем заедно всички бъдни дни, които любовта ни бе избрала и всичко в живота бе ни дала." Добринка Михайлова ... |
|
|
Това е роман за любовта и живота на социалните полове след ратифицирането на Истанбулската конвенция в България... ако тогава още има България и въобще живот - било то по-цветен като знамето с дъгата или по-тъмен като новия световен ред. Във всички случаи ще е по-мръсен... Въпросът дали да правим любов или война вече не е толкова реторичен колкото е бил през шестдесетте години на миналия век. Обърканият автор пита: Каква точно любов? Остава ни само да четем и гадаем дали красотата ще успее да спаси света преди кичът да го е погубил... ... |
|
|
Книгата съдържа 186 поетични октави от Иван Гранитски и 33 пастела на художника Ивайло Мирчев."Сътвори кръга магически за охрана на душата с енергия космическа и силата на светлината И ще бъдеш неуязвим от изкушенията на съдбата Духът ти като дим ще прегърне Свободата." Иван Гранитски "Ако акварелът е ювелирна техника на пластическата въздишка, то пастелът е техника на емоционалното съзерцание, на интелектуалната медитация. Образите, пейзажите, фигуралните композиции, извайвани с пастел, сякаш напомнят мяркащи се хълмове в пулсираща мъгла. Или по-скоро вихрушки от розов, бледозелен, гълъбовосив или ... |
|
|
Тази книга е посветена на личността, делото и влиянието на Петър Дънов, Учителя, върху съвременната българска култура и най-новата история на християнската цивилизация. В нея девизът Дълг и чест е трансформиран в Сила и Живот - моралната мощ в подтиците на живия Христос, вложени в магическото въздействие на Учителското слово. Оригинални ракурси в анализите на тази книга са концептите на автора за българската реформация, бодхисатвата на 20 век, мистериалните посвещения, седемстепенната логика, четиричленното социално устройство и други. Включително и за истинското име на Петър Дънов, Учителя: Този, който предава Доброто ... |
|
|
О, радостта - да бъдеш победен! Да носиш на Голгота кръстно бреме и в мрака на разрушени едеми да чакаш обещаний вечен Ден. Да бъдеш Дон Кихот непощаден в най-скъпата любов, в мечти големи - да бъдеш брат на слепите и неми и като тях - безсилен и презрен! О, гордостта - да бъдеш роб и парий! - отвъргнат от щастливите другари и пак в сърце да носиш вечний плам на красота и радости миражи, които никой друг не ще разкаже под черний свод на никой земен храм! Сергей Румянцев ... |
