Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
|
"Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ." Леон Даниел ... |
|
|
Изданието включва трите книги от романа на Антон Дончев. ... Това е книга, посветена на нашите прадеди траките, които победиха страха от смъртта и повярваха в безсмъртието. Тя разказва за смели мъже, родени и отгледани от земите на Балканите, които изораха браздите на новата цивилизация до границите на познатия свят. Тя е за сляпата жрица Хестия, която се опитва да премине през границите на този свят и да достигне до света на звездите. И за първите богове - Кабирите, за които златото на Лизимах е като меда за пчелите. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Път през годините" разказва за обществения и културния живот в България от първата половина на ХХ век, когато в българската култура се включва ново поколение писатели, художници, музиканти, актьори, учени, интелектуалци. Константин Константинов пише духовна и социална биография на това поколение. Оживяват образите на Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Боян Пенев, Димитър Подвързачов, Сирак Скитник, Йордан Йовков, Георги Райчев, Никола Вапцаров, Владимир Василев, Елисавета Багряна и мнозина други. & ... |
|
|
"Тази книга носи името на първото есе в нея - "Мъхът на демокрацията". Избрах това заглавие, защото то покрива голяма територия от проблеми, дискутирани в следващите интервюта. От една страна, можем да забележим ярка близост между мъха и демокрацията, а от друга - драстично пренебрегване на тази близост. Например, мъхът не се сее. Той пониква сам, ако мястото е подходящо за него. При това има голямо разнообразие от мъхове. Всеки мъх вирее при специфични условия. В тази книга се застъпва тезата, че демокрацията е като мъха. Не е необходимо тя да се сее от доброжелателни сеячи, а трябва сама да поникне, ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Понякога Дайми Брадвата поглеждаше в джоба си, пъхваше вътре пръсти и изваждаше дългия като дъска билет от гладка жълта кожа със синя напречна черта. Дори египетските царе с всичките им камили и бързи петнисти щастливи гущери не са могли да се радват на такова пътешествие - каза той на децата си. И изведнъж нещо се случи. Срещнаха влак, който вървеше по същата линия. Техният влак отиваше натам. Другият влак идваше насам. Срещнаха се и се разминаха..." Из книгата Крал Сандбърг е автор на приказките. Той е роден в ... |
|
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
|
В книгата "Българската езикова политика" авторът се опира върху основните тези на "Пражката лингвистична школа и теорията на книжовния език", разработена в началото на XX век, за да анализира развитието на съвременната българска реч. Проф. Виденов анализира "експеримента" с македонския език, езиците на етническите групи в България, налагането на източния говор над западния, речта на съвременните медии. В приложението към изданието авторът е публикувал и "Закон за защита на българския език", пригоден за гласуване в парламента. Според проф. Михаил Виденов обществото трябва да ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев" не е монография, а размишления върху написаното от Тончо Жечев. Тук са представени не толкова изследвания, колкото вариации върху теми и сюжети от големия мислител. Тончо Жечев все още не е прочетен внимателно и цялостно и поради това значението му е недооценено, а приносът му не е показан в цялата му големина и стойност. Тази книга се стреми да постигне една изключително амбициозна цел - да покаже как големия ни мислител продължава да живее и влияе върху днешното ... |
|
|
Вторият том на "Структурална антропология" е сборник със статии, публикуван за пръв път през 1973 г. - годината, когато Клод Леви-Строс е избран във "Френската академия". Тази книга е продължение на "Структурална антропология", излязла през 1958 г. Публикуван петнадесет години след "първата" антропология, в този сборник са събрани по-ранни и по-късни текстове, станали почти недостъпни, но продължаващи да представляват подчертан интерес. Разпределени са в четири части: полето на антропологията, където се оценява значението на Жан-Жак Русо и Емил Дюркем; социалната организация, ... |
|
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
