Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |
|
Съчинения. ... Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и есеист. Хосе Ортега и Гасет заедно с Мигел де Унамуно са двете върхови фигури, които извеждат испанската мисъл на световно равнище и я нареждат на достойно място в пантеона на незабравимите. "Галилей представлява за нас интерес ей така, сам по себе си, лице в лице той и ние, като равни. Достатъчно е да анализираме уважението си към неговата личност, за да забележим, че той привлича нашето внимание от един точно определен квадрант, който заема голям отрязък от миналото и има точно определена форма - това е началото на Новото ... |
|
В новата си книга, Васил Проданов, опирайки се на големите закономерност на философията на историята и огромен емпиричен материал, анализира основните посоки, в които върви съвременния свят и какво можем да очакваме, че ще е бъдещето на човечеството. ... |
|
"Разнородният хор на съвременната българска поезия е задръстен от безброй текстове със съмнителни художествени качества или направо глупотевини и кичозни кьорфишеци. Липсата на сериозна критика, на задълбочени анализи и годишни прегледи на литературната продукция, доведе до фундаментално объркване на критериите. Често пъти стойностното скромно и ненатрапчиво стои в ъгъла, а ерзаца и празното бръщолевене се пъчат на първите редове... Слава богу, обаче, в цялата какофония от нестройни лирически гласове, в блъсканицата от безсъдържателни четива се появяват и проблясъци на истински талант, на поетични текстове, които ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на "патриарха" на българската литература - приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции. И в това сравнение има нещо много вярно. И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот& ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Препоръчвам горещо романа "Самуил, цар български" от Димитър Талев да се изучава в училище. нека идващото поколение млади хора да бъде така обладано от идеята за силна и справедлива държава. Нека да се замислят всички за достойнствата на Самуиловата държава, за нейните най-здрави опори - народ и войска. Да разберат защо едно такова царство пази интересите и живота на своята нация. Да следват своя призван водител с храбри сърца и чисти мисли, също с дарба и умение. Да са горди със Самуил - честен и ... |
|
Една книга, която ще ви пренесе в Южна Франция в търсенето на Свещената книга на българските богомили. Романът разказва за пренасянето на Свещената книга на българските богомили до албигойците в Южна Франция. В тази епоха средновековието се осветява от кладите, на които изгарят еретиците. Човешкият дух достига до най-големите дълбини на нетърпимостта и жестокостта, но се издига и до висините на бунта и саможертвата. "Аз разглеждам романа "Странният рицар на Свещената книга" като роман за търсенето на истината. Два свята са застанали един срещу друг, взаимно отричайки се и отричайки истините, върху които са ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
"Прелестите на отечествената природа, ослепителната хармония от багри, звукове, духовни послания и стародавни поверия и обреди привличат редица съвременни български художници. Но малцина успяват да се докоснат до интимните послания на народната душа и да ги въплътят в завладяващи пейзажи. Огнян Механджиев е от тях." Иван Гранитски ... |
|
"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
|
"Вие сте тук" е нещо, което виждаме в картите на големите градове. Заставате и там пише "Вие сте тук" и вие знаете откъде да тръгнете и къде да се върнете. И тук аз вложих именно този смисъл: "Това са пътищата, които започват и тръгват от тази свещена точка. И в края на краищата има и нещо преносно, разбира се. "Вие сте тук" означава, че хората, който прочетат тази книга, очевидно остават тук - при мен, в моето сърце." Петър Пунчев "Петър Пунчев предлага на читателя рядка по своята жанрова специфика книга. В нея ще видим органично преплетени елементи на пътеписа, есето, ... |
|
Христо Михайлов е ловец на красотата. Той я търси и гони в тайнствените лесове на сенките, където до могъщите стволове на дъбове се извиват омайните стебла на незнайни цветя, невидими за трезвия човешки поглед. Той я търси в неизбродимите полета на Словото, което изгражда пътища към хората, но и води към далечни светове. Той я намира в ателието си, в неразгадаемата спирала на сребърна обица. Той я вижда в камъка, в дървото, в котела на кипящата сплав от метали, чисти я с грижовни ръце от полепналата по нея ненужна обвивка, за да я покаже на нас, своите приятели: " Вижте колко красив е светът!" ... |