Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
Иван Ангелов е роден на 6 септември 1934 г. Завършва гимназия през 1952 и висше образование във ВИИ "Карл Маркс" през 1957 г. Работи 4 години като икономист в Химкомбината в Димитровград. Постъпва в Икономическия институт на БАН през ноември 1960 г. Защитава дисертация за "кандидат на икономическите науки" в 1986 г. Избран е за ст. н. с. II степен в 1970 г., за ст. н. с. I степен в 1987 г- и за член-кореспондент на БАН в 1995 г. Работи в ООН 12.5 години и достига до директор на отдел "Глобални секторни проучвания" в научния департамент на Организацията на Обединените нации за индустриално ... |
|
В тази поредица за първи път е представена пълна хронология на неделните беседи на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914 - 1943 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство. Книгата съдържа беседи държани от 20 април 1930 г. до 30 ноември 1930 г. Книгата е осемнадесети том от многотомната поредица "Сила и живот" и е съвместна публикация на издателствата "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство". ... |
|
Бернард Мунтян (1919 - 2006) е български философ, преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охрисдки" от 50-те до 80-те години на миналия век. Автор е на студии по фундаментални философски въпроси като причинност, пространство и време, материя и движение... Става член на дисидентския Клуб за подкрепа на гласността и преустройството през 90-те години."...Обществото е незряла функционална система. А човекът, видът Homo sapiens sapiens, е достигнал до своя limes, до гранична станция. Кръстопътят има две насоки. Едната е продължаващо блокиране на глобалните проблеми и последваща неминуема катастрофа. ... |
|
"Асен Разцветников принадлежи към т.нар. септемврийска поезия. Т.е. към поезията, която възпя и оплака Септемврийското въстание от 1923 г. с неговите жертви и герои. Въстанието дойде малко след преврата от 9 юни, с който бе свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски и поетият от властта на БЗНС път наляво бе променен насилствено. Казвам насилствено, защото това става с военен преврат, а не с парламентарни избори, но по същество такава е логиката на обществено-политическото и икономическото развитие на България след Първата световна война..." Панко Анчев ... |
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"В съвременната българска поезия са единици авторите, чиито души са разкъсвани от толкова жестоки противоречия, от такъв страшен сблъсък между мечтата, бляна, илюзията и грубата действителност, както е при Пеньо Пенев. Творчеството на този поет става средоточие на конфликтите и обществените протуберанси на епохата. Краят на 40-те и началото на 50-те години на миналия век е време на големи и разтърсващи социални разломи и трансформации. Сменя се не само социалната парадигма, обществената и политическата система в България, но протичат противоречиви и драматични процеси в индивидуалното и общественото съзнание. ... |
|
Две големи и твърде важни събития от втората половина на XV в. са изиграли и продължават да играят изключителна роля за историята на Европа: завладяването на Цариград от турците през 1453 г. и откриването на Америка през 1492 г. Тяхна персонификация са и двете личности - техни двигатели и причинители: султан Мехмед II Завоевател (1451 - 1481) и големият мореплавател Христофор Колумб (1451 - 1506)... ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
"Ако внимателно прочетем дневниците на Николай Хайтов, ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по-мащабно или по-камерно звучене. Те са своеобразна хроника на изминалите години. В тях невидимо присъства движението на обществените процеси, сложните разслоения и трансформации в общественото съзнание на българина. Тези дневници са и опит да се улови духът на времето и в повечето случаи, трябва да признаем, това е плодотворен опит." Иван Гранитски Книгата е част от поредицата Съчинения в 17 тома на издателство ... |