"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
|
"Огромното творчество, което Дора остави след себе си, със сигурност ще бъде и по-нататък обект на изкуствоведски анализ. Но неговите духовни измерения се очертават съвсем ясно - изкуството трябва да казва. Художник е онзи, който има какво и знае как да го каже." Иван Маразов Дора Бонева е родена на 11 април 1936 г. в Габрово, България, и завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, от Софийската община, ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Когато бях малък - много, много отдавна, - прочетох една книжка. Тя се наричаше "Пинокио" или "Приключенията на дървената кукла". Аз често разказвах на своите другарчета, момичета и момчета, забавните приключения на Буратино. Но тъй като книжката се изгуби, аз разказвах всеки път различно, измислях такива случки, каквито в книгата нямаше. Сега, след много, много години, аз си спомних за моя стар приятел Буратино и намислих да ви разкажа, момиченца и момченца, необикновената история на това дървено ... |
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Съставителят на книгата Борис Данков е събрал ръкописи, писма, документи, като по изрично изявено желание на съпругата на поета Никола Вапцаров, не са могли да станат достояние на общественото внимание преди нейната кончина. Сега 14-те тетрадки, явяващи се своеобразен личен дневник на Бойка Вапцарова, воден в продължение на близо 30 години, разбунват тайно и явно подхвърляни псевдообвинения и нападки, хвърлят нова светлина върху събитията през погледа на жената, за която поетът Иван Давидков преди десетилетия бе казал: „Разберете, обичал я и големият поет, страшно я е обичал. Тя също го е обичала сърдечно и непосредствено. ... |
|
|
Какво сме ние, българите, без годеж и сватба? Те трябва да се правят тъй, че да се запомнят за цял живот. В този сборник разкази тръгваме от годежа на леля, отразен в чистото изворче на детството, пресичаме всякакви граници, за да наблюдаваме Мадридската корида и ставаме свидетели на промяната на един свят, в който надеждите ни са похитени, и започваме да взимаме уроци от новите, модерни и с друг морал времена. ... |
|
|
"Спящата принцеса сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава, принцът ѝ къде е? Спящата красавица почва да старее. Ей го, принцът иде. Гледа. Отминава - кой ще ти целува бабичка такава! Седемте джудженца вадят кърпи, плачат. Нажален, подсмърча даже разказвачът." Из "Стихотворения 2007 - 2013" Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003). Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки. Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. ... |
|
|
Сборникът е побрал едни от най-интересните романи на известния писател: "На Странджа баир душата", "Прогнозата", "Мъже без вратовръзки", "Ние, децата на голямата лъжа", "Правилата". Тук е целият Дончо Цончев - такъв, какъвто читателят го е обикнал - актуален и развълнуван, пристрастен към съвременни проблеми и омагьосващ със словото си. "Ако и през 2087 година все още има хора, които могат да четат, и ако това съчинение някак се запази дотогава, нека тези хора разберат какво сме мислили за тях ние. Ние - вече мъртвите отдавна, - които сега раждаме техните прадядовци, ... |
|
|
В новата си книга, Васил Проданов, опирайки се на големите закономерност на философията на историята и огромен емпиричен материал, анализира основните посоки, в които върви съвременния свят и какво можем да очакваме, че ще е бъдещето на човечеството. ... |
|
|
Една книга, която ще ви пренесе в Южна Франция в търсенето на Свещената книга на българските богомили. Романът разказва за пренасянето на Свещената книга на българските богомили до албигойците в Южна Франция. В тази епоха средновековието се осветява от кладите, на които изгарят еретиците. Човешкият дух достига до най-големите дълбини на нетърпимостта и жестокостта, но се издига и до висините на бунта и саможертвата. "Аз разглеждам романа "Странният рицар на Свещената книга" като роман за търсенето на истината. Два свята са застанали един срещу друг, взаимно отричайки се и отричайки истините, върху които са ... |
|
|
"Целта на всяко национално движение е само да търси своя Бог, който да бъде негов собствен Бог и вярата в него да е единствена истинска вяра" пише Ф. М. Достоевски в "Бесове". Фундаментализмът съществува само, когато е предизвикан от модернистични теологии, когато средпросвещенческото учение се възприема като заплашващо вечните истини, ценени по света. Тази книга е плод на няколко години размисъл на автора върху възраждането, характерно за всички основни религии, и способността на тези възродени религии да създават нажежени социални и политически конфликти в един смаляващ се "глобализиран" ... |
