"Изкушенията" на Владо Пенев са интимни изповеди. Това са рисунки - съзерцания на женската привлекателност, възбуждаща мъжката страст. С този еротичен цикъл художникът поставя пред морала на нашето време няколко въпроса. Първият е сексуалното влечение като израз на природното в нас. Вторият е - срамно ли е да се допуска външният поглед до интимния свят. Третият се отнася до безсмислената дискусия за половата диференциация и идентичност, която вълнува импотентния либерален контингент. Отговорите на художника са недвусмислени: има само два пола - мъж и жена, отношенията между тях са естествени, защото Бог така ги ... |
|
|
Наложително е да се разбере ясно, че сме на кръстопът в човешката история. Сега се наблюдават две напълно противоположни динамики. Едната ни е добре позната и представлява нашият евро-атлантически свят. В днешния си вид тя идва от САЩ и ЕС и е парадигма в процес на сриване. Имаме общество, което все по-очевидно не функционира рационално. Симптомите са навсякъде - Брекзит, изборите и събитията в САЩ, опитите за промени в конституцията и смяната на правителствата в Италия, изборите във Франция, изборите в Германия, изборите в Австрия, положението в Каталуния, употребата на Украйна, "кризите" във Венецуела и ... |
|
|
Илко Шивачев е български дипломат. Генерален консул на Република България в Солун (1995 - 2003), посланик на България в Кувейт (2007 - 2012). В книгата си е събрал спомени и преживявания в българския манастир Св. Великомъченик Победоносец Георги Зограф в Света гора. Включен е биографичен очерк на д.и.н. Стефан Шивачев за Григорий Шивачев - Врачански митрополит Климент. ... |
|
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
|
"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Тази книга, драги читателю, те среща с живота и творческата дейност на един от най-големите наши поети и интелектуалци Пенчо П. Славейков. Пенчо Славейков е все още не достатъчно прочетен, анализиран, тълкуван и разбран. А той играе изключително важна роля в българската литература и духовна история от края на XIX и началото на XX век. Книгата изследва преди всичко идеите на Пенчо Славейков и на времето, в което той живее и което пресъздава и изразява. Това е сложно и противоречиво време, богато на факти и явления, на висока литература и велики писатели. Но тя разказва и за живота на великия писател, за неговата ... |
|
|
Истории с хайти, разбойници и комити. "Сос ми грачиш, гарванчу" е своеобразно продължение на "Овньо льо вакал, каматан". Трябва да се четат и двете книги последователно, за да се убедим каква широта на духа, енциклопедични познания по темата притежаваше той, както и колко талантлив разказвач е Тодор Коруев."Издателство "Захарий Стоянов" публикува лебедовата песен на нашия скъп приятел и блестящ автор Тодор Коруев, осъзнавайки безпределно ясно какво неподражаемо перо е загубила българската литература публицистика и журналистика. Но словото на Тодор Коруев е живо и ще продължава да живее, ... |
|
|
Съставител: Тодор Коруев. ... В различно време в редакцията са работили редица български писатели - Йордан Радичков, Мирон Иванов, Дико Фучеджиев, Банчо Банов, Ангел Тодоров, акад. Владимир Топенчаров, Никола Статков, Станко Нацев, Константин Еленков, Тодор Коруев. Освен споменатите писатели и публицисти, във вестника утвърдиха своята журналистическа кариера и автори като Михаил Топалов, Александър Костов, Любомир Кънчев, Иван Палчев, Петко Мангачев, Богдан Иванов, които през годините по-късно не само издаваха свои интересни и талантливи книги, но и оглавяваха големи всекидневници, като например Тошо Тошев (вестник & ... |
|
|
Книгата съдържа изследване на театралната кариера и живота на актьора Николай Урумов."Само ако актьорът има доверие в режисьора и режисьорът - в актьора, може да стане голям спектакъл. Казват, че в спора се ражда истината - много погрешно мнение, според мен. В крайна сметка актьорът е само проводник на режисьорската мисъл. Рецидив на младостта е, когато прохождащите актьори мислят, че са съавтори на режисурата. С времето осъзнаваш, че ти си подчинен на режисьора, подчинен си на неговото решение. Дори да работите със слаб текст, трябва да му се довериш и да не дописваш текста. Кой си ти, та искаш да покажеш себе си!& ... |
|
|
Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев, син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
|
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
