"В съвременната българска поезия са единици авторите, чиито души са разкъсвани от толкова жестоки противоречия, от такъв страшен сблъсък между мечтата, бляна, илюзията и грубата действителност, както е при Пеньо Пенев. Творчеството на този поет става средоточие на конфликтите и обществените протуберанси на епохата. Краят на 40-те и началото на 50-те години на миналия век е време на големи и разтърсващи социални разломи и трансформации. Сменя се не само социалната парадигма, обществената и политическата система в България, но протичат противоречиви и драматични процеси в индивидуалното и общественото съзнание. ... |
|
|
"Първият и основен факт е, че съм роден в село и от дете "плувам" в приказки и песни." (Дневник, 24.10.1979 г.). ... |
|
|
В поредицата си Дълг и чест издателство Захарий Стоянов представя книгата на Николай Овчаров - Дълг и чест: Цар Калоян. В тази книга читателят ще се срещне с "благочестивия цар Калоян", за когото разказва проф. Николай Овчаров. Мъдър дипломат и човек с твърда ръка, той ще остане в българската история като владетеля, постигнал най-много военни победи. Особено славни са неговите успехи срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, разгромили през 1204 г. вековната Източна Римска империя или Византия. Цар Калоян полага основите на величието на България през XIII в., чието могъщество ще достигне връх при цар ... |
|
|
Христос е най-неуспешният велик опит да бъде спасено човечеството. Няма Негово послание, което да е разбрано. Нито смирението, нито простотата на живота, нито прошката, нито любовта. Защото да бъде разбрано нещо, не означава да бъде наизустено. То трябва да напълни сърцата и постъпките. Човечеството слуша думите и папагалски ги повтаря. Изпълнението, правенето не се е получило. Замисленото спасение се е провалило. Христос продължава да чака своето възкресение. ... |
|
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
|
"Блестящият свят" е роман за летящия човек Друд, за приключенията и гибелта му. "Не човекът лети, а се извисява духът му!" - казва авторът. Александър Грин (Александър Степанович Гриневски 1880-1932) заема особено място в руската литература. Не е възможно да се намери подобен нему писател. Сравняват го с Едгар По - американския романтик от деветнадесети век. Вторият роман "Златната верига" напомня за "Златният бръмбар" на Едгар По. И в двете произведения става дума за пиратски съкровища и несметни богатства. Но в "Златният бръмбар" съкровището обещава благополучие и ... |
|
|
Бернард Мунтян (1919 - 2006) е български философ, преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охрисдки" от 50-те до 80-те години на миналия век. Автор е на студии по фундаментални философски въпроси като причинност, пространство и време, материя и движение... Става член на дисидентския Клуб за подкрепа на гласността и преустройството през 90-те години."...Обществото е незряла функционална система. А човекът, видът Homo sapiens sapiens, е достигнал до своя limes, до гранична станция. Кръстопътят има две насоки. Едната е продължаващо блокиране на глобалните проблеми и последваща неминуема катастрофа. ... |
|
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой, Тургенев, Чехов, от българските - Иван Вазов, Елин Пелин, - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър Динеков ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Името на писателя Рачо Стоянов е свързано предимно с драмата му "Майстори", отредила му заслужено място в редицата на най-изтъкнатите наши драматически автори. Малцина знаят обаче, че повестта му "Майка Магдалина", излязла в края на 1936 година, донася на своя създател единственота държавно отличие - наградата на Българската академия на науките и изкуствата. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска ... |
|
|
Поезията на Андрей Германов е насочена към проникването в необятните пространства на човешката душевност. И ако в нея прозвучават трагични нотки, то е, защото истинската хармония на човешката душа е изстраданата, пречистената във вътрешна борба и раздвоение, в несекващото колебание и съмнение хармония. Томът съдържа избрани стихотворения и четиристишия, редове от биографията и статии от Чавдар Добрев, Любомир Левчев и Иван Гранитски. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост."Макар в един стих поетът носталгично да заявява: "Ще ме откривате, но късно: когато ... |
|
|
"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
