"Историческото значение на Каравеловите произведения се състои в това, че те отразяват настроенията и възгледите на цяла една епоха в нашия живот - епохата на национално-политическите борби - на революционните движения. В много от песните си Каравелов говори от името на цялата българска революционна младеж, явява се като изразител на нейните стремежи и идеали, определя не само своето, но и нейното отношение към българската политическа действителност. Но те са ценни и в друго отношение - като документи, по които могат да се изучават не само възгледите и идеалите на техния автор, но и особеностите на неговата лична ... |
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
"...Може би именно затова ме впечатли поезията на Рени Васева, в чийто визуален и емоционален свят образът на къщата присвоява характеристиките на дома. Всеки детайл от одухотворения ѝ образ е придобил свое значение и свой живот. Тази нейна интерпретация до голяма степен напомня вижданията на френския философ Гастон Башлар, чиято книга Поетика на пространството, представя възгледите му за архитектурата на къщата и отделните ѝ части като своеобразни опазващи феномени с различни функции. Рени Васева отива още по-далеч от Башлар. В интерпретацията на образа на къщата тя влага невероятно жив организъм, който ... |
|
"Ефендим, не съм от ония хора, които да не разбират и проумяват от народни и държавни работи, и ако обичаш да ме вярваш, това, което ще ти разкажа, е цялата истина. Българин съм и като такъв да ти кажа, че не обичам Отечеството си и не желая доброто на народа си, ти лесно ще познаеш, че те лъжа. Но аз съм желал доброто и успеха на Отечеството си и работил съм за това в кръга и границите на законите в държавата. Ако ти кажа пък, че съм от ония, които мислят и вярват, че една, или две, или три чети от по стотина души ще могат да съборят едно царство и една империя такава, каквато е турската, ти пак можеш да помислиш, ... |
|
В тома са събрани само част от стиховете и поемите на един от най-лиричните автори в българската поезия - Иван Давидков. В цялото му богато творчество се открояват темите за човешкия труд като съзидание и послание към бъдещето, за природата като мъдро и действено присъствие в личностното самосъзнание и хармонизиране на битието и оценяването на трайни и преходни стойности. ... |
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа пълното издание "Под игото" и статии от Милен ... |
|
Като част от античния свят Тракия не е останала чужда на едно от основните религиозни движения - орфизма. Монографията е опит да се разкрият влиянията на гръцкия орфизъм върху царската идеология и изкуството на древните траки. Основните пресечни точки между двете системи се търсят предимно в есхатологията, представата за отвъдното. Главните теми на орфизма са сравнявани с изобразителните текстове от тракийските паметници. Като орфически символи са разгледани тракийските нагръдници, маски, като и изображенията на врати, тронове, яйце, венец, кратер, кантарос, рог и т.н. Най-важната тема в орфическата доктрина е пътуването ... |
|
"Няма тайни: Искам да мисля за неща, за които не може да се мисли. Да стигна до места, до които не може да се стигне. Да понеса онова, което не може да се понесе. И когато отида там, откъдето няма връщане, да се събудя от съня, от който няма връщане." Красимир Симеонов Красимир Симеонов е роден през 1967 година в град Варна. Завършва Българска филология в Шуменски университет Епископ Константин Преславски. Автор е на книгите Видове (2003), Кожа (2004), Езерни очи (2005), Стоях и слушах (стари и нови неща) (2006) Нищо повече (2008), Бунтът на Сизиф (2009, ел. издание), Зверобой (2017) и Срещу вятъра ( ... |
|
В този текст става дума не за самия коронавирус, а за онова, в което го превърнахме. През последните две години на Ковид-19 кризата в ежедневието ни навлязоха много нови неуместни думи като, да речем, инциденция, R-стойност или 2G, които налагат своя отпечатък и регулират събитията на деня. В последно време демократичната общност се определя от две максими, които по-скоро не са възприети в демокрациите: тази за истината и другата за дълга. ... |
|
Всеки човек в своя живот навярно е преминал през опита на молитвата. В отчайващи обстоятелства мнозина хора, дори и не много религиозни, обръщайки се към Бога, възкликват: Не зная, има ли Те или не, но помогни!. Нерядко в тези думи човек влага всичките си душевни сили, защото обстоятелствата са извънредно опасни, може да става дума за живот и смърт и няма повече на кого или на какво да се надяват. И колкото по-страшна и сложна е житейската ситуация, толкова по-силен е този вопъл към Бога: Помогни! И Господ помага. ... |
|
Какво отброява обърнатият пясъчен часовник? Останалото време или оставащото ни лично време? Сипят се неотменно трохите на пясъчните секунди под очарования ни поглед и - атом по атом, клетка по клетка ни отвеждат в безкрайността на всемирното единство. Но времето няма вина за нашата земна ефимерност - то не е нищо повече от смисъла, който влагаме в него. Смисълът, който е вложила Албена Фурнаджиева в своите истории, е обграден с носталгичния цвят на едно особено време - времето на успокоените страсти. Всичко в тези разкази е истинско - без търговски трикове, протяжни диалози и моден епатажен натурализъм. ... |
|
Не са редки случаите, в които изявени личности в една област, показват не по-малък талант и в друга - адвокатът - математик Ферма, оптикът философ Спиноза, алхимикът-физик Нютон и т. н. Аналогичен е паралелът между трудовете на Омар Хайям и оригиналните Рубаи и опитът на Сгурев за есе за него, както и съвременните му четиристишия. И двамата, с разлика повече от хилядолетие са хора на точните науки - първият - астроном, математик и други, но остава в историята с Рубаите си. Вторият, наш съвременник, също всепризнат учен в областта на положителните науки - дискретна математика, информатика, напоследък има и доста ... |