"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски. Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
|
"Самюел Тейлър Колридж (1772 - 1834) е навярно поетът, който в най-голяма степен осъществява естетическата революция на Романтизма в английската литература, а и не само в нея. Той се освобождава най-категорично от просвещенския рационализъм, като залага на субективното емоционално състояние на твореца и на неограниченото му въображение. Този поврат, който прокарва нов път за развитието на модерната поезия, на практика се извършва в продължение на не повече от няколко месеца през 1797 и 1798 г., когато 25 годишния поет живее в Съмърсет, Югозападна Англия, в близко съседство и приятелство с Уилям Уърдсъурт и сестра му ... |
|
|
"Ето защо, подтикван от желанието да пооправя поне отчасти несправедливостта на съдбата, която се скъпи да оказва подкрепа там, където най-много липсват сили - както виждаме, че става у слабите жени - аз възнамерявам да помогна на влюбените дами и да ги поразвлека..., като им предложа сто новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги, както искате, разказани в продължение на десет дни от една почтена дружина от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума... В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, ... |
|
|
"Яворовата поезия - това е вълшебство, в което живее българската реч. Тая реч бе за него лоното на българския дух. В едно чудно стихотворение той пита къде е неговата Родина; в пръстта на тоя дол, на оня хълм? Или в тая повилняла сбир от вълци и овци, чието име е безброят?... Неговата истинска родина е: в майчиното слово, що най-напред погали моя слух; в откровителния дух на словото, на битието вечно ново; в гърдите ми, дето ридае нейното минало и дето бъдещето нашепва здрачните си сънища." Владимир Василев Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с ... |
|
|
Книгата на акад. Георги Марков Друга история на най-голямата война в нейните две части: Разгарянето на пожара и Светът в пламъци, представят една различна от познатата на победителите гледна точка към Втората световна война. Книгата поднася другата гледна точка - тази, на победените. Този труд на акад. Георги Марков ще промени представите към голямата война не само на българските историци, но и на техните колеги по света. Самият автор в своя предговор към книгата пише: "Понякога героите се оказват и престъпници, но те са крайните победители и историците по принуда или навик им прощават. Разсъждаващият човек си ... |
|
|
Стихотворенията са предназначени за всеки, обичащ изкуство и опитващ се да разбере себе си, човек."Чувствата са основно проявление във всеки отдел на изкуството. Чрез написаните стихотворения исках да разкрия как малкият човек възприема тези чувства, докато преминава през трудностите и онези незабравими мигове от живота. Какво научава, как усеща и как разбира света. Стихотворенията пишат една съвременна история, преплетена с направлението модернизъм, което променя гледната ни точка и ни кара да видим реалността като не само една количествена, а качествена и изпълнена с душевна уязвимост безкрайност. Главният герой и ... |
|
|
"За написването на тази книга съм ползвал бележките, които съм си водил по време на дългите пътувания и престои в хотели в различни страни, когато вечер човек се отдава на размишления. Не всичко съм описал и едва ли написаното е достатъчно, за да даде реална представа за постиженията на българската наука и икономика, но някои събития ще са интересни за хората, работили в областта на компютърните науки и технологии." Акад. Кирил Боянов Академик Кирил Боянов е роден през 1935 година в София. През 1958 година завършва ВМЕИ, специалност радиотехника. През 1966 година става доктор, а през 1975 година защитава ... |
|
|
"В книга си Съзерцание на безкрая, Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек. В много от поемите душата търси своя Път - друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, въплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака. ... |
|
|
Даниел Рондо, роден на 7 май 1948 година в Менилсюр-Ожер, е френски писател, издател, журналист и дипломат. Автор на над тридесет творби, сред които автобиографични книги, романи, есета, пътеписи и текстове на литературна и историческа тематика. Книгите му са преведени на множество езици. Носител на високи национални и международни отличия, сред които: Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата, Голямата литературна награда Пол Моран за цялостно творчество, Кавалер на морския орден, Командир на Ливанския орден на кедъра, Офицер на Националния (малтийски) Орден за заслуги и много други. За полиграфичния му роман ... |
|
|
"Необуздана хармония Гони към нас Неизбежното ни приближаване Вежди до вежди Чело до чело Тяло до тяло Едно цяло Там, насред нищото Изпълнено с всичкост От нашата отдаденост." Антон Кабрански ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
