Геномите на древни хора разкриват уникална информация за генетичната история, еволюция и здраве в праисторически времена. Авторът за първи път изследва над 2700 геноми, извлечени от древни костни останки на възраст от 120 хиляди години до 100 години преди новата ера за носителство на мутации, и поставя начало на палеогеномна медицина. Тази книга разглежда неизвестни и интересни аспекти на честота и разпространение на генетични варианти, свързани с наследствени заболявания в древността. Други интригуващи въпроси, разгледани в книгата, са: откъде идваме и как сме свързани с други видове хоминини; каква е еволюционната ... |
|
|
"Всичко, което Каравелов създава в литературата, е дело, посветено на една съзнателна и неизменно преследвана цел. Тази цел Каравелов формулира като закономерно изискване в развитието на общата и самобитна култура на народа: А на българския народ са потребни чисти български книги с български народен дух, с българско направление и с български поглед на книжовното дело, с една дума на българите са потребни повече книги самобитни, нежели глупави преводи. Характеристиката на целокупното творчество на Каравелов показва, че този крупен български писател, който полага широките основи на българската литература, остава ... |
|
|
"Ефендим, не съм от ония хора, които да не разбират и проумяват от народни и държавни работи, и ако обичаш да ме вярваш, това, което ще ти разкажа, е цялата истина. Българин съм и като такъв да ти кажа, че не обичам Отечеството си и не желая доброто на народа си, ти лесно ще познаеш, че те лъжа. Но аз съм желал доброто и успеха на Отечеството си и работил съм за това в кръга и границите на законите в държавата. Ако ти кажа пък, че съм от ония, които мислят и вярват, че една, или две, или три чети от по стотина души ще могат да съборят едно царство и една империя такава, каквато е турската, ти пак можеш да помислиш, ... |
|
|
В тома са събрани само част от стиховете и поемите на един от най-лиричните автори в българската поезия - Иван Давидков. В цялото му богато творчество се открояват темите за човешкия труд като съзидание и послание към бъдещето, за природата като мъдро и действено присъствие в личностното самосъзнание и хармонизиране на битието и оценяването на трайни и преходни стойности. ... |
|
|
Светът се променяше. Не само нашата планета, но и цялата Вселена започваше нов живот. Живот осмислен от Любовта. Хората навред разбраха кои сме ние българите, какво сме им дали до сега и какво им даваме тепърва, а именно Вярата. Най-древната вяра. Тази, в която всички да живеят в мир и хармония помежду си и с природата. България се превърна в Духовния център на Земята, така както и бе отредено, а тези българи, които преминаха по моста в Новото време, с гордост носеха името народът на Бог. Светият Граал е естествено продължение на романът Зло. Милен Иванов, наречен в медиите българският Дан Браун заради тази си книга, ... |
|
|
Мотото на помагалото се основава на това, че е много важно образованието на всички граждани, включително ВиК операторите, за сложността, важността и благородството на управлението на ВиК услугите, което ще привлече още по-голяма обществена подкрепа за работата и вероятно ще даде ново поколение работници. ... |
|
|
В тази книга ще се срещнете с личността и делата на българския генерал Владимир Вазов, който през 1918 година разбива британския корпус и разнася славата на българското оръжие и войнство далеч зад пределите на България. Ще прочетете как при появата на българската представителна част на юбилейния парад на ветераните в Лондон прозвучава команда: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - героят от Дойран." Книгата е част от поредицата Дълг и чест на Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
|
|
"Няколко дни преди Гергьовден Мишо Далаверата отиде до овчите кошари недалеч от имението. Там още в началото си беше заплюл един агнец, оставил го беше да се угоява. Овчарите начаса го изведоха от насъбралото се на пладнина стадо. Мишо Далаверата едва го разпозна. Пораснал, натежал, красавец! Метна през рогата примката на въжето и го подкара. Овенът кротко го последва. Вървяха като на разходка. Човекът и животното. Странно закачени един към друг и в същото време странно отчуждени. Човекът крачеше напред въодушевен и изправен, кочът не изоставаше, но в походката му личеше леност и равнодушна празнота. Мигар съзнаваше ... |
|
|
"Всяко неизменно нещо е по-висше от променливите. Но онова, което се познава със сигурност, е неизменно, защото е истинно по необходимост. Нашият ум обаче е променлив. Следва, че това, чрез което познаваме е висше от нашите умове. Но онова, което е над нашите умове не е нищо друго освен Бог и вечната истина. Следователно това, чрез което е налице познанието, е божествената истина и извечното основание." Бонавентура Средновековните философи включени в изданието са: Боеций; Максим Изповедник; Фотий; Константинополски; Анселм Кентърбърийски; Анселм Хавелбергски; Робърт Гросетест; Бонавентура; Тома От ... |
|
|
"Като републиканец по убеждение, като горещ демократ и революционер, по начало той не е можел да апелира и да иска ръката на монархическите държави. Той е бил не само против османското тиранство, но въобще против всички деспоти на вселената, както са били и неговите последователи Левски, Ботев и пр. Тия именно негови широки принципи го възвишават още повече, тия са, които ще го укрепят да бъде той велик между нас и въобще между человечеството на стотини години. Ако той беше чист патриот в ограничена смисъл на тая дума, ако той беше наострил своето перо само против едни турци, то отдавна името му щеше да бъде ... |
|
|
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар жаждата е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази жажда не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: "душата ти в Всемира е създадена за да се труди - непрекъснато и неуморно". Иван Маразов Илюстрации: Владимир Пенев. ... |
