"Любомир Котев е предприел мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата - благородна, самото Провидение помага. Ако в първата част на своите "Народопсихологии" авторът като че ли се забавлява с някои странности, екзотичности и параболи в развитието на националния характер, във втората и особено в третата част неговите размишления стават все по-драматични и задълбочени. Такъв тип книга не се пише бързо. Ясно е, че Котев навлиза в тази проблематика в продължение на седем-осем, а може и повече ... |
|
|
Третото издание на книгата включва освен лекциите на големия наш поет пред студенти от Софийския, Шуменски и Бургаския свободен университет, приложения и бележки на автора върху творчеството на наши и чужди автори. "Към какво ни води поуката за Орфей? Към предупреждението, че всеки, който реши да стане поет и успее, накрая неизбежно ще бъде оклеветен от завистта и жестоко разкъсан. Изключенията са само привидни. Това е цената, която се плаща за подражание на боговете и надпяване с музите." ... |
|
|
Това е книга за едно пътуване - увлекателен разказ на писателя за собствените му перипетии в опит да осъществи бащината си мечта за околосветско пътуване: от Сливен на запад и все на запад до Филаделфия, до Нова Зеландия, до Азия и отново до Сливен. "Тате, още гледам през твоите очи, но вълшебният ти сън вече е скучна реалност. Как ти завиждам, тате". "Нямам напълно ясна представа как се получи тази книга. Стартирах я, тласкан от много мотиви, много впечатления, много неща, които не мога лесно да характеризирам. Едно е сигурно: това е книга за едно пътуване..." ... |
|
|
Повествование за човека, който не можеше да бъде главен герой на роман. Този роман е за съдби и времена, които бяха сбъркани, затова последователността в него е сбъркана: събития се връщат назад, после пак отиват напред и т.н. ... |
|
|
"И светла топлоока обич ме връщат кат майчини очи към оня дъхав, хлебен чернозем от който кълни обич и надежда, от който тръгват моите мечти и на сърцето пътя се отрежда... Не можеш да отминеш своя знак белязано е твоето доверие от костите на нашите деди, от легендарните поверия... Живееш, за да създадеш и обич в тебе да се върне в очите ти се ражда топъл ден...... Ти можеш да започнеш вече!" Тенко Тенев ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Това е роман за въздесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция - Демир Папазоглу, в Сърбия - Димитар Попович, в Румъния - Думитре Попеску."Пет имена смених — казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не ... |
|
|
Всичко, свързано със Стоян - Индже войвода, е не локален, а национален въпрос. Неслучайно за него се пее и разказва там, където живеят българи. И друго: За Индже войвода са създадени огромен брой фолклорни творби. Конкретно народните песни - тук поместваме 238 творби, повечето от които се публикуват за първи път - са "ценно поетическо наследство" и несекващ диалог между поколенията. Надяваме се, че чрез предлагания сборник читателят ще добие по-пълна и цялостна представа за героя. ... |
|
|
Авторът е нарекъл книгата си роман от спомени. Свидетел на големите събития от втората половина на миналото столетие и сам участник в не малка част от тях, той открито споделя с читателите тревогите, въжделенията, заблудите си, търси корените и причините назад във времето за величията и паденията в историята, обществата, човешките съдби размишлява върху слабостта на човешката природа да издържи на изкушенията при опитите да се реализират велики идеи, защитава човешкия ум, дух и подвиг. Много са и страниците в книгата, в които Левчев разказва за срещите си с общественици, политици, интелектуалци, с част от най-големите ... |
|
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |
|
|
В публицистиката си Стефан Продев е ясен, конкретен, категоричен, понякога дори императивен. В нея има гняв или възторг, но никога неопределеност. Той не познава и не признава двусмислията, плахостта, прикриването зад авторитети. В тома под заглавието "Носене на кръста" са събрани статиите, които сам авторът нарича "Хроника на три години",1990 - 1992. Тази книга е плод на живота. Горчив, но необходим. Тя показва колко е трудно човекът да остане верен на себе си, на идеята си. И дори на илюзията, която го мами. Тази книга няма амбицията да се хареса на някого. Единствената й амбиция е да покаже ... |
