Съставител: Елеазар Хараш. ... "Незнайното ни е по-близко от знайното, но ние не го виждаме. Незнайното - тишината му е песен. Знайното е произлязло от незнайното, а незнайното - от неведомото, а то е мистерия. Незнайното те вижда. Незнайното лети без крила, но е по-бързо от всяка птица. Знайното се нуждае от опората на незнайното. Незнайното не го знаем, защото има покривало. Незнайното може да изненада всеки и всичко. Незнайното е повече приятел, отколкото враг. Незнайното излива потайност. Незнайното само свещеното ухо го чува. Незнайното променя възгледи. Незнайното извира от ядрото на нищото. Незнайното е вход ... |
|
"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш. ... "Щом правиш зикр, бог се е посветил на тебе и ти му се посвети. Даден ти е зикр, защото бог те люби. Ако си в единство с бога, бог ще прави в тебе могъщия зикр. Стани верен на зикр и ще бъдеш верен на бога. Зикр се заражда, когато бог е дошъл в тебе, когато е влязъл. Зикр постепенно те вкоренява в бога и постепенно те изважда от света. Зикр ще направи кръвта ти божия сила. Зикр образува онази увереност, с която се пронизва тъмнината. Чрез зикр създаваме сърдечната си връзка с бога. Зикр е живото време в твоя живот. Зикр ни очиства от самите нас. Ти правиш зикр, защото зикр е изречен ... |
|
"Наричали го "Море от Божествени знания". Наричали са го "Потъналият в океана на Бога". Ибн Араби, това е Могъщо Божие Вдъхновение, а не религиозно. Ибн Араби, това е Преданост отвъд света. Ибн Араби е Океан от Вдъхновение. Ибн Араби казва: Вдъхновението ме изгаряше и затова го споделих. Това е Дух, закърмен с Дълбинния усет за Истината. Ибн Араби казва: Видях образа на Чистата Любов. Преди да бъде Земята, аз бях вдъхновен. Той казва: Вдъхновението е само за Безумните по Бога и аз бях един от тези безумци. От дете още в него гори пламъка на Любовта... И той казва: Бог ме запали и знаех, че няма ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш. ... "Египет, Египет. Египет, това е Необятността, Неизмеримостта. Египет има специално отношение към Амон - Скритостта, Безпределността. Египет има специално отношение към смъртта - Безграничния живот. Родих се от смъртта и в нея се завръщам, защото съм родена свобода. Който ме е познал в живота, ще му стана близък и след смъртта, защото само в Невидимото се познаваме истински. Блажен е този, който ме е познал като Невидим." Тот "Ние сме невидими същества, облечени в странна материя и затова хората се заглеждат в нас - те търсят Невидимото в нас. Ние сме същества без корени. Ние ... |
|
Съставител: Елеазар Хараш. ... "Дървото е духовна енергия и в тази енергия бди Невидим дух. В тази енергия има Сърце, Сърцевина - Глас, който е скрит в много фин шепот. Мъдрецът чува Сърцевината на нещата, защото сам той е станал Сърце. Дървото е Духовна Тайна, а не земна." Елеазар Хараш ... |
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
"Древното Братство от милиони години знае своя Път, а Черното Братство ще го открие след хиляди и милиони години на страдание и мъчение. Школата на Черното Братство е тежкият и мъчителен път, който е път на изкупване, път на изплащане на старите погрешни избори. Черните Мъдреци много ще трябва да работят и да чакат от Бога и Милостта Му часа на своята промяна. Някои чакат от милиони години и не се отчайват - те знаят, че Бог ще слезе и ще се смили. Те жадуват за Бога с жажда, която Ангелите и дори Боговете не познават. Древното Братство е дарено с осъзнато вдъхновение за Пътя си към Бога и в тази осъзнатост тече Сам ... |
|
Съставител: Авенир Халани. ... "B настоящата поредица Книга за здравето ca включени, освен съставителство от словото на Елеазар Хараш и негови непубликувани досега афоризми и формули за здравето и болестите, предоставени специално за книгата." Авенир Халани ... |
|
Съставител: Авенир Халани. ... Из словото на Елеазар Хараш."B настоящата поредица Книга за здравето ca включени, освен съставителство от словото на Елеазар Хараш и негови непубликувани досега афоризми и формули за здравето и болестите, предоставени специално за книгата." Авенир Халани "Здравето в този свят е болно и затова идва болестта да го лекува. Здравето е приспиващо. Болестта е събуждаща. В болестта е скрито твоето Духовно развитие. Здравето е невежество, то не може да замени истинската любов към бога." Елеазар Хараш ... |
|
"Непреклонният Устрем е Могъщо Чисто Същество, вселено в нас поради Великия Замисъл на Развитието. Устремът е извънземен. Той идва от Потайно Вътрешно място. Непреклонният Устрем идва от твоята Дълбина, но той е и намеса на Невидимата Божия Ръка. Непреклонният Устрем означава, че си призовал себе си, Дълбините си, Единството си с Древния Бог. Имаш ли тайно Бог в себе си, ще срещнеш явно Устрема в себе си. Непреклонният Устрем слиза от Бога и се завръща в Бога. Всички същества на Непреклонния Устрем са поразили Вселената, защото те са придобили особен род Крила, които ги няма в птиците. Непреклонният Устрем е част от ... |
|
"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |