Потопете се в една друга реалност, в която тези 13 разказа ще ви пренесат, а историите в тях ще ви обрисуват различна перспектива и ще ви отведат отвъд предела на възприятията."Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също. Homo sapiens всъщност е Homo ludens. Играе ли ви се? ... |
|
|
"Разказите на Мира Папо приличат на поеми. На задъхани, дълги стихотворения. Тоест - в тях има музика. Обикновено разказите разказват случка. Нейните по-скоро описват вълнение. Така приказно фантастични са, че героите понякога политат и островръхите им обувки се реят пред очите на околните. Виждали ли сте кутията за богатства на момиче с фантазия? Ето така изглежда този сборник - като кутия за богатства: всякакви скъпоценности, които докосват сърцето. Богатство не е това, което можеш да сложиш в джоба си, а това, което ще накара сърцето ти да бие учестено. Любовта, значи, е богатство. Е, в книгата на Мира има ... |
|
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като личност, ... |
|
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова, редактор ... |
|
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
|
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
|
Роман, безкрайно приключение за читателя, изпълнено с напрежение и неочаквани обрати повествование, книга, която не те оставя да поемеш дъх, преди да обърнеш на следващата страница. И това е само началото..."Потъвах всеки път, щом успявах да изкрещя още нещо и все по-трудно излизах на повърхността. Блатото беше дълбоко. Смехът на Марта се носеше над мен, едва успявах да се боря. Лизи я нямаше. Виктор също. Бях съвсем сама. Точно както се чувствах преди да напусна родния си град, с надеждата за ново начало. Последните остатъци от въздух безмилостно излизаха от дробовете ми. Не можех да мисля, нито да се боря за живота ... |
|
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
|
В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се ... |
|
|
"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
|
"Празновремие" е книга, която провокира читателския интерес още със заглавието си. В нея са събрани стихотворения, емблематични за вътрешния светоглед на младата авторка Дарина Шопова - Станчева, поетични откровения, които всеки от нас носи като усещане в себе си, ако спре в забързаното време и се огледа в езерната вода на чувствата си. Празновремието е това, което пропускаме в надпреварата си с времето, незапълнените пространства на битието ни. След всяко стихотворение читателят ще усети как всъщност стих след стих авторката пълни затлачените ручейчета на любовта, болката, недоволството и надеждата, за да ... |
