"От дузпа в тъч разказва за правилата, по които играе живота. И за нарушаването им. Писма, които предизвикват горчив, но искрен смях, текстове с премерена доза сарказъм, но и трезв поглед към реалността, която не винаги е красива, но често може да бъде забавна. Диалог, в който винаги единия може да бъдеш ти. Ако отговориш на писмата честно и открито. Димитър Пенчев провокира, забавлява и, без претенции за универсалност, споделя своята натрупана мъдрост. Тази книга е покана за разговор. С теб самия. И напомняне, че, съгласно ефекта на пеперудата, една твоя усмивка може да предизвика лавина от милиони други." ... |
|
|
"Стиховете в книгата на Александрина Валенти режат и в същото време съшиват, изграждат нови мускули, влакна, сухожилия, кръвни телца. В тях има ирония и самоирония, има изненади и обрати. Привличат и приласкават. В поезията ѝ присъства отстрастения наблюдател, както и пристрастния рисувач, поезия, която се стича, като капка дъжд върху отворения прозорец на въображението, за да остави прозрачна диря, следа, пръстов отпечатък." Ивайло Добрев, редактор "Дебютната стихосбирка на Александрина Валенти Амаркорд е книга за миналото, което ни живее. Поезия населена със сенките и кинокадрите на Фелини, Превер, ... |
|
|
"Силни, експресивни, разказващи, обичащи, такива са стиховете в тази книга. Израснали като дърво, с корен в сърцето и дали плодове, които имат вкус на любов. Крайъгълни камъни от един автопортрет, хронология на едно завръщане. А когато направиш избора да се завърнеш, да се върнеш назад във времето, ти не знаеш какво ще откриеш. И това е смелост. Ретроспекцията е динамичен портрет на себе си, разказ за растежа на сърцето, след който отново си цял. Създаден от обич и думи.Ю Ива Спиридонова, редактор "Книга, в която любовта бяга през сезоните, не вярва във възрастта, носи аромат на вода и цветя, приспива тишината, ... |
|
|
"Яна Вълчева е море. Море с много вълни, които бързо обличат тялото с пяна и точно толкова бързо го оставят само под слънцето. Защото морето обича по единствен начин: бурно. Когато любовта не носи отговори и не дава криле, то не би следвало да бъде наричана с това име. Тогава тя си тръгва заедно с водата, заедно с кислорода и живота, който носи в себе си. Превръща се в безгласна шир и потъва някъде, където единствено може да бъде видяна с очите на птиците. В огледалото от море. Яна разказва и за цвета на морето, и за света под крилете на птиците, и за изкуството на обичането. По този начин разкрива пазените си тайни. ... |
|
|
"Поезията на Христина Гутева е разпъната между християнската юродивост и източната мъдрост. От една страна тя е пределно "евразийска" в най-отвъдния, метафорично есхатологичен пласт на това понятие, а от друга е ярко "полифонична", защото търпи множество и различни смислови / естетически интерпретации. Прелъстително красива, лапидарна, радикално концентрирана в себе си, кенотично имплозивна лирика, чийто "корен е цвете", което напуска границите на света си, оставя гравитацията на птиците, облаците и пеперудите, разцъфва хищно над нас като небе и не се завръща." Васил Прасков " ... |
|
|
"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова, редактор ... |
|
|
"Поезия на парадоксалното, сюрреалистично изживяване на любовта, зад което в един момент проблясват тъмни езера от неочаквана болка, в друг - лъчи от нежност. Сурови стихове, чиято енергия създава небеса, но и тежки, буреносни облаци." Петър Чухов "Колко дълга и самотна е безкрайността с и без другия? А за колко кратко може да се намерим на няколко страници разстояние в Момичето със слънчевите кафявости..." Емине Садкъ ... |
|
|
Исторически роман. ... "Присъствието в историческата памет на един народ е най-добрата оценка за онези, които са оставили следите си в нея. Тя е тази, която безпогрешно оценява приноса и значимостта на отделните личности, преминали през епохите, съставляващи мъдростта и съзряването на нацията от раждането ѝ до наши дни. Не са много онези, понесли изпитанието на забравата и останали вечни, защото са наши корени. Такава важна за българския народ личност е Кан Сюбиги Крум, оставил неизмерими следи в историята на България като голям държавник и справедлив владетел, управлявал страната ни така, че и днес да можем ... |
|
|
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. Прочетете "Детайли", те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред..." Симеон Аспарухов "Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално ... |
|
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова, редактор " ... |
|
|
"Вярвате ли, че съществуват вълшебни места и паралелни светове, в които времето тече различно? А случайно да сте попадали там? В чудни гори, населени с магични феи и страховити дракони, където има мистериозни гривни и с тях се пътува между световете. Към скрити съкровища, невидими врати, говорещи калинки и кентаври и безброй приключения. Аз бях там. И след като затворих последната страница на тази първа книга, начало на една нова приказна върволица от истории, вече вярвам във всички тези невероятни неща. Вярвам още и в това, че фентъзи поредицата Мистериите на Алис ще бъде успешна и ще се превърне в любима за ... |
