Тази книга съдържа подбрани студии и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков от 2009 до 2020 г. и представя научните му дирения и постижения през последното десетилетие. Тя е естествено продължение на издадените два сборника с негови студии и статии от предходни години: "Историята като полифония" (2005) и "Преди сто и повече години" (2009). Пътищата към Освобождението, разбирано като създаване на самостоятелна, модерно устроена и включваща всички български земи държава, са няколко и до политическата развръзка, за каквато си представяме Руско-турската война от 1877 - 1878 г., но и след това. Подир ... |
|
След големия успех на "Лунното куче" и "Татуировките на смъртта", в новия си роман "Чашите на Вершинин" Павлина Павлова отново проверява разследванията на тежки престъпления срещу личността на инспекторите Милутинов и Паскалев. Този път на младши инспектор Лада Филипова е отредена по-голяма роля. Вярна на себе си, авторката умело поднася, освен увлекателно четиво за криминални разследвания, ловко вплетени любопитни факти от миналото на България и на света. ... |
|
Орфей е име, познато на целия свят най-вече с новото религиозно учение, което той създава и разпространява, изградено върху вярата в безсмъртието на душата. Орфизмът е в противоречие с официалната тракийска царска идеология и вероятно става причина за неговата смърт. Най-великият поет и певец на древността двайсет години живее и се обучава в Египет, откъдето донася и първите знаци на тракийската писменост, която усъвършенства и започва да обучава на нея своите ученици. В романа е описан този отрязък от неговия живот, съвпаднал с управлението на фараон Ехн-Атон. Разказано е и за участието му в похода на аргонавтите. И ... |
|
"Посвещавам този роман на моя пра-прадядо Йордан Парцалев, комита в четата на Бачо Киро и Поп Харитон, взел участие в Дряновската епопея през бунтовната 1876 г., и на сина му Георги, загинал като доброволец в Първата световна война. Посвещавам този роман и на всички онези, знайни и незнайни мъже и жени - българи, руснаци, украинци, беларуси, волжки българи, румънци, сърби, черногорци, поляци, чехи, финландци, далматинци, италианци и на японския самурай Сейго Ямадзава, сражавали се за освобождението на България. Посвещавам го и на всички онези, знайни и незнайни мъже и жени, чиято кръв е напоила пръстта на България. ... |
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |
|
Проф. д-р Виден Георгиев е роден през 1925 г. в с. Гинци, Годечка община. Завършва медицина в София през 1954 г. и дълги години работи в катедрата по физиология и биохимия на НСА, като асистент (1955), доцент (1967) и редовен професор (1975). Там се утвърждава като един от водещите специалисти в областта на спортната физиология и медицина. Получава научна степен доктор в Института по експериментална медицина при Руската академия на медицинските науки (1963). Печели конкурс на ЮНЕСКО - специализира неврофизиология във Франция и работи, като научен изследовател в лабораторията при Френския национален здравен институт, а в ... |
|
Веднага след приемането на Търговския закон в продължение на повече от 25 години проф. Герджиков е първият преподавател по търговско право и един от най-любимите професори на студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. А почти 30 години по-късно имаме удоволствието (и забавлението) да съпреживеем търговското право, представено от професора в мерена реч. Търговското право в стихове? Начинание доста амбициозно и на пръв поглед почти невъзможно. По думите на самия автор: "гигантско количество правни повели - способно дори да те смаже", "обемно и дяволски сложно"... С таланта и ... |
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
"I killed a man before I turned six. Today I`m turning ninety-two. It is autumn. In the stillness of the street, the chestnut trees lazily relinquish their leaves. At the end of the century in wich my time was fated to flow with a memory bloodied from the very beginning.""The Migration" ... |
|
Петко Хинов превежда от старокитайски (Сън в алени покои от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите. В тази книга авторът ни представя "как езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за народ и за език - iазыкъ. Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това е писменият му език. Като две крила - живият и ... |
|
Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
Текстът, който ни представя Офелия Кънева, привлича вниманието не само на специалистите в областта на детското развитие и грижата за децата, но и на всеки, който се интересува от съвременните предизвикателства пред позитивното детско развитие. "Дигиталното дете" е не просто детето със смартфон в ръце, то е дете, което се развива в един свят практически без граници, но и без ограничения. Този свят, със своята свръхдостъпност до всичко, сякаш не оставя много място за развитие на детската фантазия, на въображението. Офелия Кънева привлича вниманието ни именно към срещата на дигиталността като основна ... |