Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
|
|
Повествованието обхваща целия XX век и достига до наши дни, но по същество следва класическата трагедия, а протагонистите се преживяват като герои от древногръцкия мит. Разказвачът Глеб подготвя публикуването на съчиненията на Николай Жестовски - философ и монах, прекарал дълги години по лагерите и описал своя живот в ръкопис, изчезнал на Лубянка. Глеб получава достъп до архивите на НКВД-КГБ и възможност да разговаря дни наред с Галина Николаевна-Електра - дъщерята на Жестовски-Агамемнон. Съдбите на Жестовски и неговото семейство, на чекисти, заточеници и църковници, на княз Романов, на отвеян в Япония художник се ... |
|
|
Текст за най-важните неща в живота. Момичетата и джазът - само тези две неща се въртят в главата на протагониста в романа на Шкворецки Много готин сезон - седемнадесетгодишния гимназист Дани Смиржицки, макар че в Европа бушува война и прекрасният (чешки) град Костелец е пълен с немски войници. И докато с тенор-саксофона все пак отбелязва успехи, любовните му похождения все пак завършват тъжно. Тридесет години по-късно Смиржицки изповядва с носталгия и нежност:"Колкото и да бяха жестоки към мене тия момичета, аз пак ги обичах. Или нещо такова. Или съм бил млад. Или бе заради дъжда. Мъглата. Тая тъжна есен. Тая ... |
|
|
Старците вече не говорят е дистопичен роман на белгийския писател Венсан Енгел за проблемите на едно егоистично и индивидуално общество, породени от икономическите кризи, пандемиите, застаряването на населението, постепенното изчезване на солидарността между хората. Написана пет години преди началото на пандемията от Covid-19, но публикувана през 2020 г., творбата разкрива затварянето на човека в себе си, изкривения начин, по който той започва да се отнася към онези, които вече не са в състояние да произвеждат, експанзията на методите на полицейската държава и диктатурата в период на всеобща нестабилност. При 30 % ... |
|
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
|
Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
|
|
"Тази книга се казва "Умопомрачения". Умопомрачения в множествено число. В това множествено число няма нищо недопустимо. В него няма нищо тревожно. Особено ако става дума за любовни умопомрачения. Мъжът и жената достигат сякаш до някакви умопомрачения; умопомрачения в множествено число като че ли са по-подходящи от едно-единствено умопомрачение. Но в следващите два разказа става дума за действително умопомрачение - от тези, които сериозните речници определят с израза "загуба на здрав разум." Из предговора на автора "Умопомрачения" (1925) са считани за ключово произведение от така ... |
|
|
Книга на сбогуванията. Книга на чародействата включва избрани разкази, новели и легенди на писателя от едноименните цикли, публикувани от петербургското издателство Шиповник през 1908 и 1909 година. Майстор на словото, талантлив художник, чиито платна разкриват сложна гама от чувства чрез успоредното изобразяване на безобразното и прекрасното с едни и същи тонове, както става в самия живот, авторът насища прозата си с ярка поетичност. А корена на своеобразието на творбите на Сологуб поетът символист Александър Блок провижда преди всичко "... в неговата (на Сологуб) любима техника - тази техника се повтаря често и ... |
|
|
"Морис Карем е писател на вълшебството, магията, необикновеното, фантастичното! Възторжен читател на вълшебните приказки на Перо, Братя Грим, графиня Д'Оноа, Андерсен, Приказки от хиляда и една нощ, но също и на Луис Карол, Мюнхаузен, Шамисо, Едгар По, Марсел Еме, Дейвид Гарнет, Мидълтън... В този сборник с разкази естественото се преплита със свръхестественото; всекидневното с необикновеното, реалното с фантастичното. Накрая човек дори престава да забелязва прехода от едното към другото. Писател на простотта? Разбира се, но писател, изкушен от двойствеността, която битува у хората, от метафизичните въпроси, ... |
|
|
Пътуване до Висбек е сюрреалистичен роман, написан от анонимен белгийски автор в края на XVIII в. Ръкописът е открит случайно при един букинист на крайбрежната улица "Гран-з-Огюстен" в Париж преди няколко години. В него е описано едно въображаемо пътуване до центъра на земята. Кой е авторът на Пътуване до Висбек и за кого е писал? За едно общество от младежи, пристрастени към класическата култура, иронични сантименталисти, склонни към езотеризъм? Дали нашият автор е съвсем млад човек, поклонник на Русо? И после какво е станало с него? Дали пред нас не стои начален опит на бъдеща знаменитост, или става дума за ... |
|
|
"Когато през 2010 г. получих покана от Центъра за хуманитарни науки в Лихайския университет да се включа в цикъл от лекции върху ексцеса, моят отговор бе ентусиазиран: винаги са ме привличали ексцесивните книги, ексцесивните автори, прекомерността във всичките ѝ форми - литературни и биографични. Няколко дни по-късно реших, че конкретната тема на моята кратка беседа ще бъде жестокостта, една от най-често срещаните форми на ексцес в изкуството, и разкрепостеният секс, с който жестокостта често е свързана. И нямаше нужда да разсъждавам много, за да реша, че ще се съсредоточа най-вече върху етиката на жестокостта - ... |
