Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
|
"Диалог за Божието Провидение" на Св. Катерина Сиенска е практична и непреодолимо привличаща интереса творба на християнския мистицизъм. Света Катерина Сиенска, доминиканска терциарка (1347 - 1380), я пише "в състояние на екстаз, докато е в диалог с Бог Отец". Книгата представлява диалог между Вечния Отец (Бог Отец) и човешката душата (Св. Катерина). Света Катерина е родена в Сиена (Италия) на 25 март 1347 г., в многодетното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път ѝ се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с Него). 7-годишна, дава обет за ... |
|
|
Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Макар душата днес да е забравена и изтласкана, вибриращата ѝ реалност поражда в продължение на хилядолетия идеи, опити, събития. Настоящите разпознавания на нейното отсъстващо присъствие в европейската култура следват пътищата на някои от големите ѝ търсачи. Владимир Градев завършва езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна през 1981 г. и френска филология в "Софийския университет" през 1986 г. Докторската му дисертация "Генезис и преображения на ... |
|
|
Студии върху библейските основания. ... Възкресил, възнесъл и упокоил "посред Престола" на Бога Отца възприетото веднъж и завинаги от Него човешко естество, Христос му дава пределното, действително есхатологично утешение - възцарява го и ето: именно него, възцареното "отдясно на Отца", ни дава, та приемайки го в Евхаристията, да разберем, че както Той е в Отца, така и ние сме в Него и Той в нас (Йоан. 14:20), при това там горе, където в Христа вече се покои нашето естество. С две думи, в еклезиологията трябва да се "възпомни" по най-решаващ начин, че както Сам ни е казал на Тайната вечеря ... |
|
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
|
"Жив пламък на любовта" е най-късната творба на св. Йоан Кръстни, която пресъздава най-високата опитно позната реалност на мистичния християнски живот. Чувството, действието и словото на вярващата душа, за която повествува творбата, в дълбоката си същност нямат естествен произход, нито са плод на откъслечни свръхестествени споделяния на Бог във вид на отделни слова, мисли, видения, усещания, но всичко извира от чисто свръхестественото и пределно цялостно споделяна на Светата Троица и бива изразено и изтълкувано, за да послужи на една мирянка, доня Ана де Пенялоса, за която е написано произведението. ... |
|
|
Това е четвъртата книга на Св. Тереза Авилска, която излиза на български език. Може да се каже, че тя е продължение на "Книга за моя живот". По същество представлява спомени на св. Тереза, която разказва за случилите се събития и от тях извлича практически поучения за своите сестри. И това съчинение на св. Тереза е много ценно. То представя историята на реформата на Кармилския орден, в която ясно се вижда, че сам Бог е действал при осъществяването на това дело чрез едно лице физически крехко, но напълно отворено за сътрудничество с Бога в Неговите проекти. В книгата ще намерите много ценни съвети, които се ... |
|
|
"Двадесет и петият час" (1949) на К. Вирджил Георгиу е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до "досие" - едно "адско клеймо", което го преследва до гроба. Творбата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Романът бестселър е преведен на 31 езика и екранизирана през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Вирна Лизи и Сердж Реджани. "Двадесет и петият час" е една от най-големите ... |
|
|
Peregrino нарича себе си самият свети Игнаций в своя разказ, така е подписвал и някои от писмата си. И той наистина е peregrino в пълния смисъл на тази испанска дума, която съвместява значенията поклонник и странник - странник, какъвто е не само защото извървява хиляди километри из чужди земи, но преди всичко заради вътрешното пътуване до човека, чиято единствена цел е апостолското служение за "още по-голямата Божия слава". Днес Автобиографията на основателя на Обществото на Исус и пръв негов генерален предстоятел се чете и изучава като фундаментална творба, която помага както да се вникне в личността на свети ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
В началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а него да смятат за "най-руския от руските писатели, който издълбоко и обширно е познал руския народ такъв, какъвто той е". Лесков не е класически романист от XIX в., той не е нито Толстой, нито Балзак, нито Дикенс, макар редица похвати и влияния от класическия европейски роман се долавят в творбите му. Той е преди всичко разказвач и то разказвач от голяма класа. Лесков е продължител на големите разказвачи от миналото, паметта за които е съхранила безбрежната руска равнина. Лесков е гледал на себе си преди всичко ... |
