"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
|
С тази поредица от книжки за най-малките Лексикон ви отвежда в света на патето Жълтушко и неговите приключения. Жълтушко вече е голям и след ваканцията при баба му е време да тръгне на училище. Чудните рими са сътворени от поета Върбан Димитров, а илюстрациите са дело на Владимир Благоев."На училище в гората скрито в шипков храсталак тръгват днес с цветя децата - първолак до първолак. Ето, лятото отмина за Жълтушко като миг. Той със цялата дружина вече ще е ученик." Върбан Димитров Книгата е част от поредицата Приключенията на Жълтушко от Върбан Димитров. ... |
|
|
Роман от чекмеджето на социализъма. Николай Светлев и до днес виси на перваза на общата ни драматична съдба, както е на тази уникална протестна снимка от пролетта на далечната 1971 година. И ние, без да подозираме, също висим заедно с него и държим живота си с нокти, вкопчени в надеждата. Ето един безпрецедентен роман от чекмеджето, който ни подсказва откъде идваме, защо сме такива и накъде може би сме се запътили в безпощадното наше време. ... |
|
|
С тази поредица от книжки за най-малките Лексикон ви отвежда в света на патето Жълтушко и неговите приключения. Жълтушко се радва на първия сняг и посреща Коледа. Чудните рими са сътворени от поета Върбан Димитров, а илюстрациите са дело на Владимир Благоев."Падна сняг, покри земята, всичко цветно побеля. Зимна прелест за децата с празниците бе дошла. Днес Жълтушко стана рано, хапна малко семена и щастлив, с лице засмяно, яхна старата шейна." Върбан Димитров Книгата е част от поредицата Приключенията на Жълтушко от Върбан Димитров. ... |
|
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |
|
|
Царуването на Иван Асен II е един от върховете в тринадесетвековната история на България. Личността на сина на стария Асен - политик, дипломат, военачалник, както и неговото време в романа са пресъздадени с художествено майсторство върху подчертано документална основа."Беше ранна пролет и през отворения прозорец княз Иван гледаше как вятърът огъва върховете на дърветата. Мария-Белослава играеше на двора и първа посрещна "чичо Климента". Войводата я вдигна високо над главата си, засмя се и се провикна: – Уу, каква мома станала! После, като остави Мария-Белослава на земята, той се запъти не към вратата на ... |
|
|
"През зимата имах удоволствието Нели Драганова да бъде в моя клас по творческо писане. Още тогава бях впечатлен от нейния усет да разказва интересно, да изгражда свой неподражаем едновременно битиен, но изпълнен и с дълбоки психологически прозрения свят. Нейните разкази се превръщат в изповед за необикновеността на човека, за мерзостта и добродетелта на човека, за падението и величието на човека, за безкрайността на човека. Разбира се, в творчество ѝ се усеща липсата на опитност, но когато авторът е надарен, често неопитността се превръща в преимущество, в особен вид духовна свобода!" Академик Владимир ... |
|
|
"Сказанието" е третата част от сагата "Задругата". В книгата Добри Божилов ни пренася години назад и по майсторски начин разкрива тайните духовни корени на Задругата и основите на Познанието на българите. Изпълнена с приключения, загадки и тайнства, "Сказанието" е впечатляващо добра книга. ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. "Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода. "Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." ... |
|
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
|
"Силата на прозата и на публицистиката на Георги К. Спасов е в това, че той не върти словесния бич над главите на безпросветните и корумпираните наши управници, той е сериозен и съсредоточен върху събития, факти и лица, без да взема страна на пръв поглед, но на втори - покосяващ и безмилостен, усещаме осезаемо, че е директно насочен към тъмния, умопомрачителен свят, в който живеем, който е невидимата страна на света с все по-смаляващата се духовност, нравственост и почтеност. Външното безпристрастие е своеобразна мимикрия, за да се запази перото му от тинята, от все по-задълбочаващите се екзистенциални проблеми в ... |
