Моузес Херцог е доктор по философия, бивш съпруг, бивш преподавател, бивш приятел, очарователен страдалец и мрачен шегобиец. Заседнал някъде между дванайсети и двайсети век, той наблюдава с меланхолия разпадането на живота си, бушуването на личните бедствия, триумфа на враговете си, отказа от ценностите и опитва да се съпротивлява или смири."Херцог" на Белоу е велико творение - Леополд Блум на американската литература, но с една разлика: в "Одисей" енциклопедичният ум на автора е въплътен в езиковата тъкан на романа. Джойс не отстъпва на Блум огромната си ерудиция, интелекта, реторичната си мощ, ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото."Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
"Чечевицин беше на възрастта и с ръста на Володя, но не пълничък и бял като него, а слаб, смугъл и луничав. Косата му беше четинеста, очите теснички, устните пълни, въобще - не беше голям хубавец, и ако не бе облечен с гимназиалната куртка, можеше да го помислят за син на готвачка. Той беше мрачен, не продумваше и нито веднъж не се усмихна. Като го гледаха, момичетата решиха,че трябва да е много умен и учен човек. – А знаете ли кой съм аз? – Господин Чечевицин. – Не. Аз съм Монтигомо Ястребовия нокът, вожд на непобедимите. Маша, най-малката от момичетата, го погледна, после погледна към прозореца, зад който вече се ... |
|
"Може да не успееш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да вземеш решение, че не си победена. Опитай се да бъдеш дъгата над нечий облак. Не се оплаквай. Прави всичко възможно, за да промениш нещата, които не харесваш. Ако не можеш да ги промениш, промени начина си на мислене. Не хленчи никога. Хленченето предупреждава хищника, че жертвата е наблизо. Постарай се да не умреш, преди да си направила нещо прекрасно за човечеството. Родих едно дете, син, но имам хиляди дъщери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюлманки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки. Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, ... |
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
С настъпването на нощта тя дълго седяла на прозореца и се опитвала да отгатне в коя къща умира чужденецът. А че умирал, за нея било повече от ясно. Само тя, единствено тя можела да му помогне, но не ѝ достигала смелост да го подири. Мисълта, че животът на ранения юнак е в ръцете ѝ, вече не я напускала. Райнер Мария Рилке (1875 - 1926) е един от най-значимите поети от края на XIX и началото на XX век. Роден е в Прага, но се смята за австрийски автор. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Пътува много, ... |
|
"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
Магията започва по време на следобедния чай... Малката Софи и майка ѝ пият чай. Изведнъж някой звънва на вратата... На прага е един голям, пухкав и раиран тигър, който е много гладен и жаден... "Тигърът, който дойде на чай" е сред най-обичаните истории на Джудит Кер. Разказва я за първи път на дъщеря си. "Тя беше твърде критична към другите ми истории, но обичаше да казва: "Разправи ми за тигъра!" Така че когато и тя, и брат ѝ тръгнаха на училище, а аз имах повече време, ми хрумна, че мога да превърна този разказ в книжка с картинки - и за моя голяма изненада, ето я още тук, 50 ... |
|
Книгата съдържа две от малкото стихотворения за деца - "Слонът и Маруся" и "Самсон - домашният котарак" на големия руски поет Йосиф Бродски в превод от Бойко Ламбовски. Илюстрациите са нарисувани от Дамян Дамянов. Йосиф Бродски (1940 - 1996) е сред големите руски поети и есеисти. Роден е в Ленинград (дн. Петербург). Работил е в болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция. През 1964 година е обвинен в "тунеядство" и осъден на 5 години заточение. След протести е освободен, но 8 години по-късно е изгонен от родината си. През 1987 г. получава Нобеловата награда за литература. ... |
|
Единствената детска книга на Фокнър излиза за пръв път в света с различни от оригиналните илюстрации."Долината беше изпълнена със сладки благоухания, те продължаваха да вървят и не след дълго видяха дърво, покрито с листа в хиляда различни цвята. – Дървото на желанията! - възкликна Дулси. – Май то ще да е - съгласи се червенокосото момче, но когато приближиха дървото, листата му се разлетяха във въздуха, завихриха се около него и чак тогава видяха, че дървото всъщност беше един висок старец с блестяща като сребро брада, а листата бяха птици от всякакъв вид и цвят." Из книгата Уилям Фокнър (1897 - 1962) е ... |
|
Мог забраваната е милата котка на семейство Томас. Тя все се мотае в краката на Ники и Деби и си спечелва поредното наказание - да излезе навън в дъжда. Мог си има специална вратичка, през която може да влиза в къщата, но все забравя за нея и застава на прозореца и започва да мяука жално, за да я пуснат. Затова всички смятат, че тя е досадна. Но веднъж в къщата влиза крадец и всичко се променя. Анна Джудит Гертруд Хелене Кер (1923 - 2019) е родена в Германия британска писателка и илюстраторка, чиито книги са продадени в повече от 10 милиона копия по целия свят. Прочута е с поредицата си за котката Мог и с "Тигърът, ... |
|
Младите Ашле и Алида напускат родния край, за да търсят своето място в света. Скитат се бездомни и изгубени из сивотата на стария Берген. Жертват съвестта си заради любовта и трябва да се изправят пред последиците от деянията си. Юн Фосе изгражда историята на Ашле и Алида в три кратки романа - "Бдение", "Бленуванията на Улав" и "Отмала". Разказът преминава през поколения и векове, изпълнен с драматизъм - любов, смърт и убийство, загубени завинаги деца и родители, жестокостта на хората с власт, но и тази, на която са способни "добрите хора". Езикът на норвежките диалекти, ... |