Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
Изданието съдържа писма, които се превеждат за първи път на български език, и е посветено изцяло на литературата. То ни дава възможност да се докоснем до епохата и живите хора зад великите произведения, до великите писатели и техните творби в развитие. Да станем свидетели на колебанията и съмненията, на живота, който е пораждал тези творби и е осуетявал намерения и литературни амбиции с пълното право на собственик."А простотата е най-необходимото условие за прекрасното. Простото и естественото могат и да не се получат хубаво, но сложното и изкуственото никога не могат да бъдат хубави.""Но да Ви разкажа ... |
|
Знаменитият метафизически поет и проповедник Джон Дън е съборен на легло от тежка болест, която го отвежда до границата на смъртта. Опитни специалисти, включително личните лекари на краля, се затрудняват да открият причината на заболяването и да проведат лечение. Пациентът е напълно изтощен, няма сили да продължи редовните си проповеди в храма и е обзет от мисли за края. Най-лошото постепенно отминава. Първото, с което се захваща след това, е да опише възникналите по време на болестта преживявания и размисли. Тези изповеди излизат от печат в книга, озаглавена "Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на ... |
|
"На двайсет съм по-стар от мнозина, които вече са покойници..." Томас Сътпен е гладен за земя, богатство и престиж. Пристига в Джеферсън, щата Мисисипи, с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му. Ще изкупят ли децата му неговата вина? Възходът и падението на Сътпенови са огледало на Американския юг. Историята на рода се разстила чрез разказа на Куентин Компсън, сглобен от чужди монолози, градски клюки и прочетени писма за едно убийство и неосъществена сватба, разиграли се преди десетилетия и ... |
|
"Невъзможно е да се опияняваш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва." Из книгата Руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето е спряло, Семьон Семьонович Голубчик - бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Защо един убиец се смята за добър човек? Как пропадаш в бездната от низост и позор и кога Злото ухае на теменужки? Йозеф Рот превежда читателите си из ада на човешката душа. Йозеф Рот (1894 - 1939), чиито романи "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините" са сред перлите на европейската литература от началото на ХХ век, рядко е давал точни данни за ... |
|
В книгата са събрани 12 балади на немския поет, сред които "Горски цар", "Коринтската невеста", "Легенда за подковата", "Сватбена песен" и други. Горски цар Кой с коня си вихрен препуска в нощта? Това е бащата с дете до гръдта. Притиснал сина си към топлия скут, над него той бди и го пази от студ. – Какво ти е, чедо, защо се боиш? – Там дебне ни Горския цар, татко, виж! Корона е сложил, опашка развял... – Не се плаши, сине, мъгла си видял. – Детенце прекрасно, ръката си дай! Очакват ни чудни игри в моя край. Брегът ми с красиви цветя е богат, а майка ми шие ти златен халат. – О, ... |
|
Пътешествие към Изтока, към недрата на мъдростта, но и към себе си - тази вечна история разказва романът "Чиракът на магьосника". Флисар бяга от тревожността си и установения рационален ред на западната цивилизация. В Хималаите той среща непредсказуем индийски гуру, загадъчен американец и невинно тибетско момиче и всеки от тях го променя. Това несъмнено е най-четеният словенски роман след Втората световна война, многократно преиздаван в родината му в многохилядни тиражи. ... |
|
"В нашия век хората се застрелват, защото ги е срам от другите - от обществото, от приятелите... А през миналия са се застрелвали, защото са се срамували от себе си."Астрофизикът Дима Малянов е напът да разреши научна загадка и да запише името си в историята. Необичайни случки обаче прекъсват потока на откритията му - получава кашон с алкохол, непозната красавица звъни на вратата и се представя за съученичка на жена му, съседът на етажа е убит и главният заподозрян е той. Странни неща се случват и на неговите приятели, също корифеи в областта си. Необяснимите събития са недвусмислена покана към учените да ... |
|
Моузес Херцог е доктор по философия, бивш съпруг, бивш преподавател, бивш приятел, очарователен страдалец и мрачен шегобиец. Заседнал някъде между дванайсети и двайсети век, той наблюдава с меланхолия разпадането на живота си, бушуването на личните бедствия, триумфа на враговете си, отказа от ценностите и опитва да се съпротивлява или смири."Херцог" на Белоу е велико творение - Леополд Блум на американската литература, но с една разлика: в "Одисей" енциклопедичният ум на автора е въплътен в езиковата тъкан на романа. Джойс не отстъпва на Блум огромната си ерудиция, интелекта, реторичната си мощ, ... |
|
Животът се променя за секунда. Сядаш да вечеряш и животът такъв, какъвто го познаваш, свършва. Какво остава от него, когато съпругът ти, с когото си споделил четиридесет години, умира внезапно, а единствената ти дъщеря е в кома в болницата? Култовата писателка Джоун Дидиън търси отговора в разтърсваща автобиографична изповед. Разказът на Дидиън за скръбта ѝ след смъртта на мъжа ѝ - писателя Джон Грегъри Дън, е болезнен, но и топъл - разказ за загубата, спомена и любовта, която бди над смисъла на живота. Джоун Дидиън (р. 1934) е американска писателка - авторка на романи, филмови сценарии, публицистични ... |
|
"Чечевицин беше на възрастта и с ръста на Володя, но не пълничък и бял като него, а слаб, смугъл и луничав. Косата му беше четинеста, очите теснички, устните пълни, въобще - не беше голям хубавец, и ако не бе облечен с гимназиалната куртка, можеше да го помислят за син на готвачка. Той беше мрачен, не продумваше и нито веднъж не се усмихна. Като го гледаха, момичетата решиха,че трябва да е много умен и учен човек. – А знаете ли кой съм аз? – Господин Чечевицин. – Не. Аз съм Монтигомо Ястребовия нокът, вожд на непобедимите. Маша, най-малката от момичетата, го погледна, после погледна към прозореца, зад който вече се ... |
|
Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да ... |