"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
|
Истинският читател е по същество млад човек с огромно любопитство, човек на идеите, непредубеден и общителен, за когото четенето прилича повече на енергична разходка на открито, отколкото на самотно уединение в кабинет; той крачи по стръмния път, изкачва се все по-нависоко и по-нависоко, докато вече едва вдишва разредения въздух; тоест за него четенето изобщо не означава заседнал живот. Верният читател и минзухарът съдържа част от най-добрите есета на Вирджиния Улф. ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
"И всичко друго да изчезне, ако той остане, аз също ще продължа да съществувам. А ако всичко друго си остане и изчезне само той, Вселената ще ми стане чужда, няма да виждам и частица от нея." Из книгата "Брулени хълмове е по-трудна за разбиране от Джейн Еър, защото Емили е по-голям поет от Шарлот... Тя вижда свят, разкъсан в гигантско безредие, и усеща в себе си силата да го обедини в книга. Тази огромна амбиция се долавя в целия роман... Именно внушението за силата, която се съдържа в проявленията на човешката природа и ги издига до величието, отрежда на този роман специален статут." Вирджиния Улф ... |
|
|
Крайният вегетарианец и нудист от Нюрнберг Аугуст Енгелхард отплава към Германска Нова Гвинея, за да създаде колония от хора, които се хранят само с кокосови орехи. Купува малък остров заедно с местното население и се заселва там с идеята, че те ще работят в неговата кокосова плантация. XX век тъкмо е започнал и лудостта на екстремните духовни практики, придружени от странни хранителни ограничения, е едва в началото си. Енгелхард затъва все повече в крайности, заобиколен от работниците си, които с насмешка участват в чудатостите му. В същото време нацизмът става все по-популярен в родината му. Кристиан Крахт използва ... |
|
|
"Вятър весело плющи, кораб весело лети покрай острова Буяна, към града на цар Салтана; ей желаната страна в синята далечина." Из книгата Книгата е част от поредицата Детски шедьоври от велики писатели на издателство Лист. Илюстрации - Пенко Гелев. ... |
|
|
Игор Петрович, уволнен от "органите" поради непригодност, получава служба в спокоен Отдел, който се намира в сградата на старо котелно в индустриалната зона. Колегите му са все бивши, провинили се кадри на ФСБ. Или поне така изглежда на пръв поглед - че "Отдел" е история за живота на съвременните "бивши", отхвърлени от системата. Постепенно осъзнаваме, че работата им е да ликвидират съвсем обикновени на вид хора. Нито един от отдела не знае защо. Това е роман за машината на терора, която винаги сме си представяли като нещо външно, страховито и непобедимо, но чиито зъбчати колелца може би се ... |
|
|
В Омагьосаната гора бродят дървесни духове, говорещи животни и смели и благородни момци, тръгнали да спасяват дивни хубавици. Зли същества застават на пътя им, но доброто винаги побеждава. Илюстрации: София Попйорданова. Фани Пейчева (1938 - 1985) е преводачка от сърбо-хърватски, учителка, библиотекарка и журналистка, но най-големият ѝ талант е да създава приказни истории. Има само две книги с приказки - Козелът със златните рога от 1980 г. и Принцът и девица-звездица от 1986 г. ... |
|
|
Карнавал, вдъхновен от музикалния шедьовър на Камий Сен-Санс."Текстът, който ви предлагам, наистина разказва история, но история, която, вместо просто да съпровожда нотите, кара ушите да се отворят, за да ги чуят по-добре. Музиката не представя света като картините, фотографиите и киното, тя има собствен живот и свое особено очарование. При все това може да се забавлява да възпроизвежда елементи от природата - реването на магарето, кукуригането на петела или кукането на кукувицата. Може да предлага форми, движения, цветове или пък да се подиграва с остарели мелодии, като ги превърне в костенурки, слонове и динозаври.& ... |
|
|
Оливър е известен художник, който е изпаднал в творческа криза и е спрял да рисува. Той и красивата му съпруга са се върнали да живеят в малкото градче, където се е родил. Там се сприятеляват с друга двойка, с която се заплитат в сложни отношения на приятелство и изневяра. С жестокост към себе си и крайна самоирония Оливър се връща назад във времето, когато е започнал да краде малки ненужни предмети, към вината за отношенията с родителите си, изневерите си по-късно и смъртта на детето му."В нашия греховен, пределен свят всичко, което човек реши да подхване, да извърши, не може да бъде доведено до завършек, а само ... |
|
|
"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
|
Изданието включва повестта "Съкровен човек" и още 12 разказа, в които главните герои са деца и юноши. Сред тях са "В зората на мъглявата младост", "Малкият войник", "Юлска буря", "Вятър орач", "Желязната старица" и други."За езика на прозата на Андрей Платонов може с еднакъв успех да се каже, че отвежда руския език до семантична безизходица,или по-скоро - открива философията на безизходицата в самия език. Дори това да е вярно само наполовина, то е достатъчно, за да наречем Платонов един от изключителните писатели на нашето време, тъй като наличието на ... |
