Малката Ида трябва да спаси сестричката си, която е открадната от гоблини. Морис Сендак издава книгата през 1981 г., а пет години по-късно тази история вдъхновява Джим Хенсън за филма му Лабиринт с Дейвид Боуи. Там, навън е удостоена с медала Калдекот през 1982, с който всяка година се отличават най-добрите американски картинни книги. Морис Сендак е носител и на наградата Ханс Кристиан Андерсен, връчвана веднъж на две години на най-добрите илюстратори на детски книги в света; наградата Лора Ингълс Уайлдър на Американската библиотечна асоциация като признание за цялостното му творчество; Националния медал за изкуство ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
|
Истинският читател е по същество млад човек с огромно любопитство, човек на идеите, непредубеден и общителен, за когото четенето прилича повече на енергична разходка на открито, отколкото на самотно уединение в кабинет; той крачи по стръмния път, изкачва се все по-нависоко и по-нависоко, докато вече едва вдишва разредения въздух; тоест за него четенето изобщо не означава заседнал живот. Верният читател и минзухарът съдържа част от най-добрите есета на Вирджиния Улф. ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
"И всичко друго да изчезне, ако той остане, аз също ще продължа да съществувам. А ако всичко друго си остане и изчезне само той, Вселената ще ми стане чужда, няма да виждам и частица от нея." Из книгата "Брулени хълмове е по-трудна за разбиране от Джейн Еър, защото Емили е по-голям поет от Шарлот... Тя вижда свят, разкъсан в гигантско безредие, и усеща в себе си силата да го обедини в книга. Тази огромна амбиция се долавя в целия роман... Именно внушението за силата, която се съдържа в проявленията на човешката природа и ги издига до величието, отрежда на този роман специален статут." Вирджиния Улф ... |
|
|
Снежната царкиня разстила снега по земята, за да опази посевите. С нея летят и верните ѝ снежинки. Случва се в лютата зима по някоя от тях да си изгуби ума майстор резбар, а друга да напакости заради обида. Илюстрации: София Попйорданова. Фани Пейчева (1938 - 1985) е преводачка от сърбо-хърватски, учителка, библиотекарка и журналистка, но най-големият ѝ талант е да създава приказни истории. Има само две книги с приказки - Козелът със златните рога от 1980 г. и Принцът и девица-звездица от 1986 г. ... |
|
|
Крайният вегетарианец и нудист от Нюрнберг Аугуст Енгелхард отплава към Германска Нова Гвинея, за да създаде колония от хора, които се хранят само с кокосови орехи. Купува малък остров заедно с местното население и се заселва там с идеята, че те ще работят в неговата кокосова плантация. XX век тъкмо е започнал и лудостта на екстремните духовни практики, придружени от странни хранителни ограничения, е едва в началото си. Енгелхард затъва все повече в крайности, заобиколен от работниците си, които с насмешка участват в чудатостите му. В същото време нацизмът става все по-популярен в родината му. Кристиан Крахт използва ... |
|
|
"Вятър весело плющи, кораб весело лети покрай острова Буяна, към града на цар Салтана; ей желаната страна в синята далечина." Из книгата Книгата е част от поредицата Детски шедьоври от велики писатели на издателство Лист. Илюстрации - Пенко Гелев. ... |
|
|
Игор Петрович, уволнен от "органите" поради непригодност, получава служба в спокоен Отдел, който се намира в сградата на старо котелно в индустриалната зона. Колегите му са все бивши, провинили се кадри на ФСБ. Или поне така изглежда на пръв поглед - че "Отдел" е история за живота на съвременните "бивши", отхвърлени от системата. Постепенно осъзнаваме, че работата им е да ликвидират съвсем обикновени на вид хора. Нито един от отдела не знае защо. Това е роман за машината на терора, която винаги сме си представяли като нещо външно, страховито и непобедимо, но чиито зъбчати колелца може би се ... |
|
|
В Омагьосаната гора бродят дървесни духове, говорещи животни и смели и благородни момци, тръгнали да спасяват дивни хубавици. Зли същества застават на пътя им, но доброто винаги побеждава. Илюстрации: София Попйорданова. Фани Пейчева (1938 - 1985) е преводачка от сърбо-хърватски, учителка, библиотекарка и журналистка, но най-големият ѝ талант е да създава приказни истории. Има само две книги с приказки - Козелът със златните рога от 1980 г. и Принцът и девица-звездица от 1986 г. ... |
|
|
Карнавал, вдъхновен от музикалния шедьовър на Камий Сен-Санс."Текстът, който ви предлагам, наистина разказва история, но история, която, вместо просто да съпровожда нотите, кара ушите да се отворят, за да ги чуят по-добре. Музиката не представя света като картините, фотографиите и киното, тя има собствен живот и свое особено очарование. При все това може да се забавлява да възпроизвежда елементи от природата - реването на магарето, кукуригането на петела или кукането на кукувицата. Може да предлага форми, движения, цветове или пък да се подиграва с остарели мелодии, като ги превърне в костенурки, слонове и динозаври.& ... |
