Получил материална подкрепа от баща си, Пирин се впуска в търсене на помещение за първия си офис. Същевременно близък негов приятел е сериозно оплетен в странна и сложна финансова игра. Въпреки очевидната си неопитност в тази сфера, частният детектив се чувства задължен да помогне. И както всеки път досега, навлизането в сърцевината на случая ще срещне Пирин с неповторими и колоритни образи от всички социални прослойки... Това е седмият криминален роман от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски на автора Орлин Чочов. ... |
|
Хоботче номер пет било на пет години. То било най-любопитното от всички хоботчета. Любопитствало към всичко на Земята - камъчета, миди, медузи, растения, птици, животни, изчезнали динозаври... Но най-много от всичко обичало да слуша за онова извън Земята - за Космоса. И не само да слуша. На покрива на Хоботчовата къща била обзаведена истинска космическа обсерватория, в която Хоботче номер пет прекарвало всяка свободна минута... Илюстрации: Весела Кучева. ... |
|
"Пътешествие във вътрешния свят на човешката душа - такова преживяване е книгата Синдромът на черната котка в 13 разказа на Теодора Славова. Светът на животните изведнъж поглежда човешкия в очите и нещо повече - разпознава себе си в тях. Синдромът на черната котка заразява хората и се разполага удобно в битовия и духовния им свят. Героите в разказите не са баналните и познати характери, които ни заобикалят. Най-комфортно между редовете ще са онези от нас, които се чувстват извън пластмасовата рамка на обществото и които открито се борят със своите скрити демони. Синдромът на черната котка в 13 разказа е не просто ... |
|
Всичко, което искахме - 44 истории за живота, такъв какъвто е. А вечният път на живота се вие така, че спира на всяка гара. Примамливо ни кани да надникнем през прозореца на купето и да се поразходим по перона. Любов. Надежда. Очакване. Раздяла. Спомени. Това са само някои от гарите по маршрута, наречен Живот. Влакът винаги е един и същ, но след всяко ново качване в него самите ние сме различни. Книга за живота като пътуване към себе си. ... |
|
Шестата книга от поредицата на Орлин Чочов за частния детектив Пирин Вихренски ни въвлича в поредния му случай, където този път той няма водеща роля, но получава възможността да работи заедно с много близък човек. Разгадаването на загадката, търсенето на истината и желанието за възстановяване на справедливостта отново ще запратят Пирин и постепенно формиращия се негов екип във водовъртеж от непредвидени ситуации. Те ще се сблъскат с неочаквано коварни противници и ще им се наложи бързо да вземат съдбоносни решения. ... |
|
В ствола на голямо борово дърво живее един дружелюбен човек със синя брада. Той обича да се разхожда из гората, да наблюдава дърветата, птиците, тревите и да намери с кого да размени добра дума. Готов е винаги да помогне на някого в беда. Само че кокошките клюкарки, които всеки ден прескачат от селото в гората да си търсят семенца, чули-недочули, разпространяват мълвата, че той е опасен и трябва да бъде изгонен от гората. Кой ли ще помогне на Синебрадко? Дали това няма да е едно малко сиво мишле с голямо сърце, което вече е изпитало добрината на нашия приятел със синята брада? Разгърни страниците на тази любопитна книга, ... |
|
По/стъпките му е роман, изпълнен с много хумор, философски разсъждения, исторически равносметки, политически заговор, любов, омраза, всякакъв вид алкохол... и едно шиле. Във възможното близко бъдеще по време на ежегодния пешеходен поход По стъпките на Ботевата чета, традиционно присъства и представителна войскова част. Десетимата войници са ненавършили 40 години мъже - адвокат, данъчен инспектор, художник, патоанатом, съдия, университетски преподавател, одитор, двама далавераджии и бивш депутат. По пътя от Козлодуйския бряг до връх Околчица, където е лобното място на поета революционер, ги командват вечно пиян полковник ... |
|
"Премята дните, вплита бяло в косите немирен вятър." Георги Якимов ... |
|
Картинна книга за сблъсъка между поколенията, красива и трагична. Цената, която плащаме за осъществяването на мечтите си, понякога може да е прекалено висока. ... |
|
"Пътят - той е в приказките за златното момиче и за тримата братя, в книгите за Алиса и магьосника от Оз. А някой ден изскача от страниците и те дръпва: "Хей, тръгвай, не се бави, да те видим и теб колко пари струваш". И ти потегляш, под стъпките ти - зелена трева, сухи листа, пясък, камънаци. Гледаш - надолу - бездна, нагоре - небе. Да паднеш - не искаш, да полетиш - не умееш. Вървиш, а не знаеш накъде. Пътят те плаши, но те и одарява. Един от даровете му са историите. В книгата ви очакват сюжети и герои, които срещнах по пътя си." Ценка Пенева Ценка Пенева е родена в град Разград през 1963 г. ... |
|
Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България."В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво ... |
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |