В търсене на изгубеното от самите нас. Децата са много по-любопитни и по-възприемчиви от нас, много по-отворени и непреднамерени. По-доверчиви, по-истински, изпълнени с автентична сила. Докато са малки, те врят и кипят от творческа енергия и желание да учат. Но с годините попиват страховете и предразсъдъците на възрастните от своето обкръжение и се адаптират към мисленето, представите и поведението им. По-късно започват да се влияят от връстниците си, от компанията, към която принадлежат или се стремят да принадлежат. И често става така, че се превръщат в закърняла версия на онова, което биха могли да бъдат. В процеса на ... |
|
|
"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
|
"Романът Бреговете на Бохемия може да бъде причислен към типа книги, фокусирани върху конкретни исторически рани, върху някакви точки на пречупване в българската политико-властова история. Действието се развива в невралгичното за България време от началото на 30 -те години на XX век: между 1933 г., малко преди "звенарския" преврат, който отменя Търновската конституция и забранява политическите партии, и 1935 г., тоест няколко месеца след него. Главният герой, бивш поручик от армията, обичащ лекия живот и забавленията, официално се подвизава като журналист, а неофициално е шпионин на царя и същевременно ... |
|
|
Тревожен, подобно на пророчески сън, този роман се носи като реката, която тече през него. Тя не е просто тъмна вода, където се ловят гигантски скатове и изчезват мъже. Лаконичният и експресивен стил съобщава голяма част от онова, което Селва Алмада многозначително премълчава. Историята е разказана с елиптични, кратки изречения и в откъси на различни времеви нива, в които вече случилото се и случващото се в момента се движат като в кръг. Пряката реч на героите и речта на разказвача се сливат, така че често не е ясно къде се намираме във времето, кой говори и кой заговаря след него. От една страна, този стилистичен похват ... |
|
|
"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
|
|
"Благодаря на Калоян Игнатовски, Румен Евтимов и Христианна Василева. На тяхната подкрепа дължа това издание." Илко Димитров ... |
|
|
Дебютният роман на Момчил Миланов. Това е роман за една власт, която се опитва да превърне сънищата ни в обект на масово производство, но същевременно е роман за раздялата с детството, за въображението като спасение, за това как изглежда светът през детските очи. В "Лято в Бурландия" главен герой е детето, което вижда и усеща много повече от заобикалящите го възрастни. Застрашителната сянка на властта пада върху един скован от зимния студ град, който носи белезите на нещо добре познато. Разказът се движи някъде в граничната територия на известното и непонятното, на съня и реалността, като проблематизира въпроса ... |
|
|
Болката заема специално място в творчеството на Андре дьо Ришо (1907 - 1968) не само защото бележи сензационната поява на автора си на литературната сцена, а най-вече защото концентрирано и впечатляващо зряло за дебют обединява характерните черти на писателския му почерк. Преоткрит петдесет години след смъртта на Ришо, романът продължава да блести със своята безпощадна истинност, с богато нюансирания си поетичен език и повествователна структура. Чисто човешката перспектива, от която описва любовната история между вдовица на френски офицер, загинал още в началото на Първата световна война, и германски военнопленник, ... |
|
|
Репортажите в тази книга са не само впечатляващо свидетелство за процесите в следреволюционна Русия, а и за публицистичното майсторство и пророческия дар на Йозеф Рот. Написани на чистия и изящен език на неговата художествена проза и белязани от игриво - ироничното му въображение, искрящо остроумие и мека ирония, те не са загубили своето очарование и до днес. В началото на 20-те години на ХХ век редакциите на немските вестници и списания се надпреварват да привлекат младия журналист за свой сътрудник. Това е бъдещият писател, класик на австрийската и световната литература Йозеф Рот (1894 - 1939). Повече от десетилетие ... |
|
|
"Тази книга не е манифест за борба. Има твърде много войнствени книги от жени и за жени, които прокарваха и все още прокарват пътя и които направиха възможни промените в обществото. Моята изходна позиция обаче е друга, макар че лично аз съм водила много битки. Смятам, че патриархатът е гибелен и за мъжете. Защото при него и на мъжете се забранява онова, което ги прави хора и мъже, както се забранява на жените да изживеят живота си на жени и човешка същества. Убедена съм, че една връзка може да бъде излекувана само ако се излекуват и жената, и мъжът". А. Бюрки - Филенц ... |
|
|
Книгата съдържа непубликувани досега стихотворения от Стоянка Грудова. ... |
|
|
"Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това." Йорданка Белева "Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд - това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това." Петър Чухов ... |
