Една история за общуването и преодоляването на страха. За езика на жестовете и за знаците, по които се познават истинските приятели. А с тях можеш да победиш и триглава ламя! Илюстрации: Ина Христова. ... |
|
|
Книга за неосезаемото. За неуловимото и уязвимо нещо, което наричаме душа. Или по-скоро за нашите начини да се справим с нея, да я превъзпитаме, да я тренираме, да я направим нечуплива или просто да я скрием, за да не чуваме нейната прекомерна тревожност. Кратки истории, в които най-сетне се обръщаме към своето... съдържание. Съдържание на Ясен Григоров е продължение на книгата му Телогинариум. Телогинариум беше посветена на телата, а Съдържание се отнася за душата и начините ни да общуваме с нея. ... |
|
|
Благоприлична книга за неприличното в изкуството! За Микеланджело и неговия хроничен проблем с цензурата, за бронзовото листо и за мерките, които трябва да вземете, преди да поканите на чай кралица Виктория. А също и малко размишления защо, все пак, художниците протестират срещу долните дрехи? Какъв им е проблемът? Книжката е с удобен джобен размер. Илюстрации: Сияна Захариева. ... |
|
|
Големият нидерландски разказвач Тон Телехен и неговите истории за празниците и празненствата - за онова, което превръща празника в нещо, което да поискаш да запазиш в малките кутийки на паметта си и периодично да го вадиш, за да видиш как оживява пред теб. Илюстрациите са на Джесика Албърг."За да не забравя никога нищо, катерицата беше забола малки бележки по стените на къщата си. На една от тези бележки пишеше: Букови ядки. Катерицата често препрочиташе тази бележка. И винаги си казваше: "Ами да, букови ядки. Добре, че се сетих", обръщаше се, отиваше до шкафа и след малко сядаше пред чиния със задушени ... |
|
|
Можем ли да говорим за смъртта с децата? И как? В книгата на Пернила Сталфелт смъртта е част от живота - с чувствата и размишленията, които носи, с начина, по който предизвиква човешкото въображение да си представи онова "отвъд", с обичаите, които живите следват, за да почетат своите близки и да се почувстват отново свързани с тях. Авторката говори свободно, за да може и детето да се почувства свободно да задава въпроси, за да разбере тази така важна част от нашия свят. Без да се страхува, че ще засегне тема, по която "не бива да се говори с възрастни". ... |
|
|
В какво се измерва отсъствието? Необичаен въпрос в един свят, в който като че ли се стремим да компенсираме всяка липса, да запълним всяка празнота, да скъсим времето на копнежа, да прогоним скръбта. Книгата на Албена Тодорова говори за отсъствието спокойно и вглъбено. Думите ѝ попадат във вътрешния ни разговор с онова, което ни липсва. Те описват, кротко и по същество, малките промени, които са настъпили междувременно в света. И с това задействат у читателя силни емоционални вериги- като чувството за вина, че не си успял да спреш часовниците (както започва прочутият Погребален блус на Йейтс) - че, допускайки ... |
|
|
Мил домашен комар е книга за музиката на приятелството. Това е история, която жужи и кръжи, свирука и пиука, пляска и тряска и стига до рязка почти-катастрофа, но в последната строфа има, разбира се, сладък финал. Точно след уж-безнадежден провал!"Всеки иска канарче, котенце, далматинец, но кой иска комарче за домашен любимец? На витрината прашна в магазин за домашни измечтани, желани животинки подбрани едно малко комарче се озърта, макар че собственикът не знае и навярно нехае, че има стока такава. А то дъх затаява... Тряс! И дрън! И скръц! И бум! Безобразен дразнещ шум! Грохот-трохот на чинели закрещява "Ти ... |
|
|
Да имаш късмет може да значи различни неща. Боби смята, че приятелят му Тони има късмет: разполага със своя собствена стая, а техните са му взели игуана. И брат му Матей има късмет: неговият домашен любимец е куче, което му помага да се ориентира. Освен това може да чете в тъмното с върховете на пръстите си! Боби трябва да дели стаята си и няма свое животинче... но постепенно разбира, че и той е късметлия по своему. Книгата е за онези, които умеят да откриват ценното у всеки човек. За онези семейства, в които човечността и топлотата се предават през поколенията. Тя не говори за специални потребности и увредено зрение, ... |
|
|
Моята София и други образи е светъл поглед към човешкото очарование на София. Картинна книга за възрастни, в която главни герои са обикновените хора и дребните жестове, които издават техния характер - или просто задават настроението на мига. В своята книга художничката Вяра Бояджиева вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети... и с чар. Истинско богатство от образи - дума, разбирана както в художествения си смисъл, така и в разговорния, като този е голям образ. Това не ... |
|
|
Истината и лъжата е най-наболялата тема от целия набор философски закуски, които оставаха. Пандемията и войните показаха много ясно до какво може да води дезинформацията - не просто до разнобой на мненията, а до различни реалности, в които могат да живеят дори хора от едно семейство. И тепърва ще става по-зле, а изобщо не успяваме да говорим с децата за това. Книгата е подходяща за училищни и домашни разговори на теми като съмнението и доверието, истинските лъжи в изкуството, социалните лъжи за изглаждане на общуването, как самото ни ежедневие не може да функционира без доверие, критичното мислене и прочие. Стилът е - ... |
|
|
Литературна критика публикувана във вестник Култура 1997 - 2013 г. ... Томът съдържа избрани статии от едноименната колонка във вестник Култура, писани през периода 1997 - 2013 г. - литературни рецензии за български и преводни книги, анализи на събития с явно влияние върху българската култура от този период, коментари по важни дебати."Това е сборник с вестникарски текстове, доколкото техният автор определяше себе си като вестникар и настояваше върху важността на оперативната критика. Това е литературна история, доколкото проследява най-важното в българската литература през един сериозен период (шест години) и в ... |
|
|
Господин Катеричко знае пътя към щастието е книга на германския автор и илюстратор Себастиан Мешенмозер, преведена на български език от Калина Иванова. Българските читатели вече познават неговата работа от друга книга на Точица - Гордън и Тапира. А Господин Катеричко знае пътя към щастието се появява буквално съвсем навреме: "Пролет е. И таралежът е зърнал отдалеч очарователна таралежка. А после е избягал! Добре че има приятел като господин Катеричко с неговите геройски опити да му помогне да се покрие с чест и слава." Себастиан Мешенмозер е роден през 1980 г. във Франкфурт, Германия. Завършил е изящни изкуства ... |
