Второ издание. ... Второто издание на култовата стихосбирка "Канела" на Елин Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в "дистрибутори на винилово щастие". Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с небесното си такси, развял все същия копринен шал "сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви". Корицата е обновена и стилна. ... |
|
|
Фин, разказвач, Колъм Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. Празното семейство събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго. Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома - не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, ... |
|
|
От автора на "Мъжка страна", финалист за "Man Booker". ... "Понякога отсъствието на татко ме притиска като дете, седнало на гърдите ми..." Нури е съвсем малък, когато губи майка си. Сякаш нищо не може да запълни празнотата, оставена от смъртта в притихналия апартамент в Кайро. И нарушена едва когато баща и син срещат Мона - неустоима в жълтия си бански край басейна на луксозен хотел в Александрия. Щом Нури я вижда, околният свят изчезва. Но красавицата се влюбва в бащата, а по-късно се омъжва за него. Щастието на двамата наранява момчето и у него се заражда абсурдната мисъл, че иска баща му ... |
|
|
Книгата е наградена с награда "Orange" за 2008 г. ... "Пътят към дома" е роман пътешествие за търсенето на място под слънцето и за новото начало. Историята ни повежда през живота на овдовелия безработен Лев, чието оцеляване в Лондон се крепи върху изобретателност, здраво бачкане и почтеност. Кои граници прекосява Лев и стига ли до своя дом? Трябва ли да станеш чужденец, за да откриеш истини за себе си? "Роуз Тримейн проявява забележителна дързост, като дава приноса си на потомствена англичанка към емигрантската литература за Лондон. Темата на романа е преместването: какво е усещането да не си на ... |
|
|
Ейлиш Лейси израства в годините след Втората световна война, когато животът в ирландската провинция не предлага светли перспективи. Нейното заминаване за Ню Йорк се случва сякаш извън нея, без да го желае. В един момент се озовава на борда на презокеанския лайнер и родното остава далеч. Във всеки смисъл. Бруклин предлага на младата жена потискащи месеци на самота, изнурителен труд и вечерни курсове по счетоводство. Животът в ирландския пансион на госпожа Кехоу само засилва тъгата по дома. А когато Ейлиш най-после прави колебливи стъпки към спасително приятелство с млад мъж от италиански произход, страшна вест я връща в ... |
|
|
Награда за литература на Европейския съюз (2014). ... Когато изпратим деня, се настройваме да разказваме истории. Мъж не може да преживее раздялата с любимата си и намира спасение във въображението. Жена получава новината за внезапната смърт на съпруга си и... радостта ѝ е безгранична. Син заминава на среща с миналото на смъртно болния си баща. В тази книга хората често се намират на кръстопът, някъде между света, който познават, и онзи към който са привлечени. Разкъсани между вчера и утре, между реално и въображаемо, те се опитват да проумеят живота, който за тях често е бил загадка. И са готови да продължат в ... |
|
|
Книга за трудните решения, уродливото лице на насилието и крехката прегръдка на човечността. За локалното срещу глобалното. Книга, чийто изящен език подканва да прекрачим границите на личното си удобство, да пуснем света при себе си и да бъдем хора. Сладкодумно и убедително четиво, в което трептящата надежда е примесена с раздираща болка. Сломена от неочакваната смърт на съпруга си, Сара се сближава с младата жена, с която споделя дома си. Мъката и неизказаната тъга се врязват в душите им, изолират ги от света в техен собствен остров, обитаван от призраците на миналото. Мистерията, която витае около тях, е движещата сила, ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
Катерина Стойкова - Клемър е автор на книги с поезия на български и английски, както и редактор на англоезични антологии. Водещ на радиопредаването за литература "Акценти" по WRFL, както и собственик и главен редактор на издателство. Родена е в Бургас, а от 1995 година живее в САЩ. "Учи те да не забелязваш каквото не искаш да виждаш. Заставя те да живееш с хора като теб." Катерина Стойкова - Клемър ... |
|
|
"Един след полунощ. През мене преминава потракването на влак - живея в района на гарата и пристанището. Пристига ли влакът или заминава? Дори и в съня ми това има значение. Винаги е имало. Разсънвам се, намятам дреха и излизам на терасата. Влакът е отминал в една от двете посоки. Трябва да е заминал. Не успях да му помагам мислено. Чувствам се несправедливо изоставена... от влака. Паля цигара, гледам към осветеното пристанище. Един кораб протръбява мощно - еднократно. Сигурна съм, поздравява мен. Друг в този час наоколо няма.""Отдавна следя присъствието на Керана Ангелова в литературата ни и съм щастлив, че ... |
|
|
По едноименната пиеса на Елин Рахнев. ... "Пак се успахме – въздъхна бащата. – Видя ли, не се получава. – Нищо не се получава – прозя се Христо. – Колко будилници сменихме. Но няма да се отказваме. Утре пак ще опитаме да станем навреме. – Ти винаги така казваш. – Какво друго ми остава? Нали само за това мисля – как да станем навреме и да не закъснеем! – И аз, татко. Другите деца как го правят? Повървяха в мълчание до мостчето, после Христо пак подхвана: – Госпожица Стела ще ми се кара. – Няма. Ще й разкажеш някаква история и всичко ще бъде наред. Има толкова много истории. Ако нямаше истории, животът би бил тъжен ... |
|
|
Книгата съдържа три разказа от Олга Токарчук, писани в края на 80 -те години - "Гардеробът", "Стаите" и "Deus Ex". Може ли да се говори за каквито и да било граници, когато се създават светове? Надзъртане под хастара на живота - това са тези три разказа на Олга Токарчук. В тях нещо странно се случва с пространството. Реалността се пропуква, а човекът, под угрозата да се разпадне, се опитва да сложи съществуването си на пауза, да намери брод през лабиринтите на лишения от смисъл и фантазия брутален живот. И така прекрачва в паралелни реалности. Токарчук отваря познати врати, но те не водят ... |
