Преразказана от Ерих Кестнер. ... Защо някой би построил сграда без прозорци и какво се случва, когато се опиташ да осъдиш един рак, защото те е ощипал, може ли светлината да се носи в чували и може ли един ученик да се изучи само за един ден? На тези и други въпроси дава отговор любимия на поколения деца автор Ерих Кестнер с преразказа си на историята за Гражданите на Шилда. Приказките за на пръв поглед най-глупавите хора в целия свят ще накарат малки и големи читатели да се разсмеят, но заедно с това да си зададат въпроса наистина ли са толкова глупави всички от Шилда. Книгата e илюстрирана с оригиналните класически ... |
|
|
Заекът на Йордан Радичков разказва историята на безделника Заяко, който трябва да обгрижва имота и благосъстоянието на сирачето Перуниката. В нелеп инцидент Перуниката губи своя живот и из селото тръгва мълвата, че младежът се е превърнал в тенец. Постепенно селото забравя мълвата и продължава своето кротко съществуване. Хората се събират около новопоявилите се кълвачи в дървото пред старата къща на Перуниката, наблюдават гущери, които се учат да се катерят и посрещат в селото новопристигнала банда ковачи, която се на настанява в къщата на Перуниката. Битието на селото продължава да се оттича, суеверията отстъпват под ... |
|
|
Рада Москова е родена в Габрово. Завършва медицина. Работи като лекар до 1980 година. Пише първата си драматургична творба по Снежанка за училищно представление. Тогава е на 14 години - автор, постановчик и изпълнител. Избира си ролята на едно от най-смешните джуджета. Изглежда още тогава големите роли не са били по вкуса ѝ. Писала е стихове за деца, Тигърчето Спас, Улички бъбривки. Куклените пиеси: Къде отиваш конче, Разсърдените букви, Бръмчилото. Автор е на детските филми Куче в чекмедже, Горе на черешата, Разговор с птици, Тони, Госпожа динозавър. Симпатичкови приказки са последните детски приказки- ... |
|
|
Руският писател от украински произход Николай В. Гогол е определян като един от най-великите автори от класици като Пушкин, Достоевски, Набоков и много други. Той оставя запомняща се следа в световната литература с несравнимите си безкомпромисни сатирични пиеси, вечният роман "Мъртви души" и своите разкази. Остроумното перо на писателя завещава на читатели от цял свят едни от най-ярките, най-абсурдните, най-смешните образи, които осмиват всички недостатъци на малкия и страхлив провинциален бюрократ и надутия аристократ. Сред шедьоврите на писателя основно място заемат неговите "Петербургски повести& ... |
|
|
Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появяват няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. През 1970 година Йордан Радичков пише "Козел". За него авторът си спомня: "... нека издам някои свои тайни, занимаваше ме "примитивът". Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна ... |
|
|
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип Борсалино. То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е Бомбето на Йордан Радичков. Един изключителен текст, в който авторът проследява историческите ... |
|
|
След изключителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир "Неосветените дворове", Швеция отправя официална покана към автора за ново пътешествие. Той се запътва към още една мразовита страна с тетрадка и изгризано моливче, за да напише следващия си пътепис "Малка северна сага". Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция. Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи - от най-дългия ден в Швеция до участието ... |
|
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
|
"Настоящата книга е продължение на изданието Вандова, Мария и Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато (1989 - 2009), което излезе през 2009 година. Тогава, не подозирахме, че направеното е том първи от вече двутомната книга-летопис за Сфумато. Новата книга излиза във връзка с 30-годишнината на тази уникална за България театрална лаборатория, която е спечелвала, печели и днес заслужено признание у нас и в чужбина. Настоящата книга има сходна структура с предишната. Отново най-голям дял в нея имат текстовете на или разговорите с Маргарита Младенова и Иван Добчев - основателите на Театралната работилница през 1989 ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
