Поглед е дебютната книга на Елена Николай. Историите в нея са родени от внезапната среща със загубата. Авторът разглежда честно последствията от тази загуба, начините, през които ние всички се справяме с нея и действията, които ни помагат да я осмислим. Пътят за възприемането на загубата е такъв, какъвто Елена Николай го е представила. Той често е криволичещ и води героите на автора до необичайни и неочаквани места. Той често е трънлив и труден, но като че ли всички грешки, които правят, помагат на героите да продължат в правилната посока. Елена Николай често дърпа килима изпод краката на героите си, за да могат те да ... |
|
Арестуван от франкистите в Малага през февруари 1937 година, роденият в Австро-Унгария Артур Кьостлер е изтезаван, съден и осъден на смърт. Екзекуцията му се отлага от месец на месец и най-сетне е отменена лично от Франко само поради енергичната намеса на британското правителство. След освобождаването си авторът научава за проведените от Сталин чистки в Русия, чрез които авторитарния лидер консолидира властта в партията. Следващите години между 1938 и 1940, следен, осъждан, затварян отново, Кьостлер ще пише и ще успее да опази ръкописа на книгата, която ще му донесе международна слава. И така Мрак по пладне ще се ... |
|
Книгата е продължение на Баща ми кърви история. ... Вторият том, озаглавен Тук започнаха мъките ми, ни пренася от армейските бараки в Аушвиц в бунгалата в планината Катскил. На моменти неподправено трагична, в други - комична, историята се отличава със сложна тематика и прецизна мисъл, нетипични не само за комиксите, но и за което и да е друго изкуство. Маус свързва в едно два въздействащи разказа: този на ужасяващия и невероятен път към спасението на Владек, който проследява парадоксите на ежедневния живот в лагерите на смъртта, и този на автора на нелеките му отношения с остаряващия му баща. Художник: Арт Спигелман. ... |
|
Маус е историята на Владек Спигелман, евреин, оцелял в хитлеристка Европа, и неговия син, художник на комикси, който се опитва да намери общ език с баща си, за да разбере ужасяващото му минало и самата История. Форматът ѝ - този на разказа в картинки (нацистите са котки, евреите - мишки) - успява с удивителна лекота да ни отърси от чувството, че четем за до болка познати събития, и разкрива неизразимото посредством нищожното. Това е, както отбелязва Ню Йорк Таймс Бук Ривю, забележително постижение, сляло в едно изчерпателността на документа и яркостта на романа... нестихващо литературно събитие. Том 1 от Маус ... |
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "-Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. -Според Вас съществува ли днес "Онова нещо"? -Това е един мой герой от "Ние, врабчетата". Да. "Онова нещо" трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. ... |
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
На върха на творческите постижения на Франц Кафка, наред с неговите разкази и новелата Метаморфозата, се нарежда романът от 1925 година Процесът. Главният герой Йозеф К. е банков чиновник на 30-годишна възраст. В деня на своя рожден ден той е обвинен в престъпление, но не получава никаква информация в какво се изразява то. Йозеф К. не е отведен в ареста, но му е наредено да очаква следващи инструкции относно предстоящата процедура. Макар да получава спорадично информация за своя процес, нищо не се изяснява и животът на героя става все по-непоносим и объркан и Йозеф К. се озовава по средата на безкрайния водовъртеж на ... |
|
Записки от подземието на Ф. М. Достоевски се появява за първи път през 1864 година. Книгата се счита за един от първите екзистенциални романи. Неназованият разказвач на романа, бивш държавен служител, се е оттегли от света и живее в изолация. В записките си, изпълнени с ярост и цинизъм, героят се потапя във философски разсъждения и си припомня бившия си живот, нанесените обиди и една драматична среща. Записки от подземието е вододел между литературата на IXX и XX век и философското разбиране за индивида в двете епохи. ... |
|
Публикувана за първи път през 1913 година, книгата на Джек Лондон Цар Алкохол е първото по рода си произведение в американската литература, което подхожда дидактически към темата за алкохола. Авторът на Белият зъб и Дивото зове прави дисекция на зависимостта от алкохол заедно с един личен разказ за собственото си преживяване с алкохолизма - нещо, което ще го съпътства цял живот. Цар Алкохол е и най-близкият текст до автобиография, който Джек Лондон оставя след себе си. Авторът разказва за тежкия си живот като юноша, преживяванията си като пират, дълбоководен ловец на тюлени, скитник, побойник, златотърсач от Юкон, ... |
|
Преди световния литературен шедьовър "Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков пише множество разкази и фейлетони. Сред тях се откроява цикълът "Записки на младия лекар". Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия. Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков - млад и неопитен лекар на 23 години. Без практика и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с ... |
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |