"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
На осем години Натан е влязъл в светлинния тунел на "приближаващата смърт". Хвърляйки се в едно езеро, за да спаси своята малка приятелка, момчето се е удавило. Спиране на сърцето, клинична смърт. И след това - отново животът. Двадесет години по-късно Натан е вече един от най-блестящите адвокати в Ню Йорк. Той е забравил този епизод от своето детство. Успял е дори да се ожени за момиченцето, което е спасил от ледените води на езерото - неговата любима жена Малори. Малори, която го е напуснала, но която му липсва от първия ден на раздялата. Но Натан не знае, че тези, които се връщат от отвъдното, не са вече ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Ако Санкт-Петербург събужда мечти, то Кремъл привлича със страховитото си минало. Историята му е пълна с оргии, убийства, заговори, обрати и възходи. Кремълските стени остават символът на тази загадка, обвита в мистерия, както го наричаше Уинстън Чърчил. Открай време зад тези стени са се разигравали всякакви истории - от най-трагичните до най-прекрасните: блянове за величие, за пътешествия, за приключения или просто за спасение. Между триумфи, разгроми, трагедии или лудост ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Променете вашия живот завинаги ... "Човекът е животно, което не си изпълнява обещанията" - гласи едно от не толкова известните и не особено оптимистични определения. При това не само дадените пред други обещания - колко пъти сме се заричали пред себе си, че (от следващия месец, от рождения ни ден, от Нова година) ще започнем да правим едно или друго, благодарение на което ще станем нови хора и животът ни ще поеме в съвсем друга, по-успешна и удовлетворителна насока. Само дето най-често всичко си остава в сферата на добрите намерения или на фантазиите "какъв ми се ще да бъда". Случва се понякога и да ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Самоизмами и преждевременни претенции по пътя към просветлението ... Духовното развитие често се оприличава на изкачване на планина. Пътища много - целта е една, но какъвто и път да сме избрали (християнство, будизъм, суфизъм, даоизъм, йога и пр.), винаги изниква въпросът: "Как да разберем докъде сме стигнали?" Дали изобщо вървим в правилната посока? Дали като си мислим, че сме станали много духовни и извисени, всъщност не сме попаднали в плен на "духовния материализъм" и егото ни не се е надуло още повече? На тези и още много други въпроси отговаря Мариана Каплан в много искрената си, честно написана ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Изключително прецизните изследвания на Богдан Филов са първите и единствените цялостни исторически, архитектонични и изкуствоведически описания и тълкувания на двата храма. И двата текста сумират резултатите от археологически изследвания, водени от самия автор... Тук Филов формулира и доказва своята теза за спецификата на античната и средновековна култура по българските земи като посредник между Изтока и Запада. Тя се вписва в широкия кръг на византийската култура, която Филов отказва да идентифицира просто с Константинополската, и обръща внимание на спецификите, въвеждани от регионалните особености. Двете книги са сред ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Разказани от неговата дъщеря Жената Змия пред Фред П. Гоун. ... "Седемте видения на шамана Бизоновата Шатра" е автентичен разказ за живота на воин и шаман от класически период на индианската прерийна култура. Събитията са предадени от легендарния духовен водач и лечител от племето гро вантр Бизоновата Шатра (1802-1886) на неговата дъщеря - Жената Змия, като на част от тях тя самата е очевидец. В началото на 40-те години на двадесетото столетие Фред Гоун, образован гро вантр, записва спомените на Жената Змия. Десетилетия по-късно Джордж Залавящият Коне, също гро вантр, уредник на Музея на прерийните индианци в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Виждането на нагуала е посветена на толтекското сънуване и виждане - уникални методи за развиване на възприятието, които позволяват невъобразимо да се разширят способностите на човека за познаване на Реалния Свят и за действие в него. Тези методи в най-значителна степен определят успеха на толтекската магия и се явяват ключов инструмент за тоталната трансформация на човешката природа. Основите на тази дисциплина са изложени в книгите на великия мистик и антрополог от края на XX в. Карлос Кастанеда. Тук се предлагат детайлизирани инструкции и технически похвати, разработени и практически проверени от автора, а така също и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Като пряк участник в събитията и личен приятел на Стамболов, авторът като съвременник на епохата се опитва да характеризира сложната и противоречива личност на един от строителите на българската държава. Завършен през 1909 г., томът на Маринов е пръв и неповторим опит за оценка на мястото и ролята на големия държавник в нашата нова история. Дълги години това е единствената българска книга за управлението на Стефан Стамболов, която се превръща в безценен труд за няколко поколения. В нея има много данни и лични впечатления, които позволяват да се вникне в политическата и психологическата атмосфера на онези бурни времена. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцена. Исках да пиша и да композирам песни. Направиха всичко, за да ме накарат да се откажа. И пак беше същото - за такъв некултурен човек като мен не можело да има бъдеще в тази дисциплина. Онези, които четяха текстовете на моите песни, ме уверяваха в обратното (на първо място читателите), но ето - днес пиша своята автобиография убеден, че не съм нито писател, нито литератор. Все пак съм изживял един живот, който може би си струва да бъде разказан -да, казвам може би. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В книгата се съпоставят западната (европейската) и източната (китайската) концепция за ефикасността, т. е. постигането на най-благоприятни резултати от човешката дейност. Философска книга, безупречно и завидно професионална и същевременно достъпна, разбираема, истински пир за ума на хората, които могат и все още желаят да мислят. Дори само няколко неща, добре осмислени и приложени от нея, биха имали, извън всякакво съмнение, огромна практическа значимост в живота на всеки от нас. В европейската традиция "ефикасността се схваща като процес, в който първо се създават някакви идеални форми (план за действие, проект, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |