Ана Суичмезова е българска поетеса и музикант. Родена е в София през 1990 г. Завършва бакалавърска специалност "Антична история" в King's College London, а няколко години по-късно получава и магистърска степен по специалност "Класически цивилизации" в Birkbeck, University of London. Печели Първа награда за рисунка в Третия национален конкурс "Децата и светът", организиран от Фондация "Етнопалитра" със съдействието на Министерство на културата и Организация на евреите в България "Шалом". Участва в третото издание на поетичния конкурс "SMS-поезия", организиран ... |
|
|
Един политически протест в центъра на Париж и един научен проект, започнал в Чили, разчитащ на авангардна американска технология и финансиран от могъщи японски корпорации, кръстосват съдбите на млад, талантлив хирург, красивата му съпруга, директора на елитна френска болница, тайнствена аристократка, инспектор от полицията, софтуерен инженер със склонност към хазарта и кисел латиноамериканец. Дали заплетената история е плод на съвпадение, или някой умело дърпа конците? И каква е неговата цел? С дебютния си технотрилър "Чуждо тяло", Патрик Рос поставя актуални въпроси за границите на човешкото, навлизането на ... |
|
|
В ръцете си държите словесен пъзел, чиито елементи се разкриват постепенно и без гаранция за неизбежното успешно подреждане. Това са животът и връзките на главния герой Антон - оптимист с пречупени криле, който пише свой дневник под формата на разкази. В тях се явяват едни и същи герои, които обаче носят все нови и нови въпросителни. Какво е чувството да си постоянно пришпорван от догонващите те бесове? И има ли шанс да си възвърнеш честта, когато осъзнаеш, че си затънал в тинята? ... |
|
|
Как да живеем в празнините между ранените сърца? Как да съблечем белезите от поруганото доверие? Как да изречем невъзможността за щастие, невъзможността за любов? Изящна, деликатна и чувствена, лириката на Оля Обрейкова прави дисекция на женската душа, следвайки контурите на някои от големите поетически теми на нашето съвремие: отказаното общуване, емоционалната дистанция, екзистенциалното разочарование, отстояването на женската идентичност в един свят, лишен от романтика, в който "щастие" е мръсна дума. Великолепните илюстрации на Кристина Ценова подчертават силния поетически глас на Оля Обрейкова и превръщат & ... |
|
|
Ще ме обичаш ли отново? ... Когато превърнеш душата си в книга, когато разкажеш себе си с искреността на младостта, никой, разтворил страниците ти, няма да остане равнодушен. Смелостта да разкриеш света си, да покажеш пукнатините по "счупения ангел", в който си превърнал сърцето си и вярата в силата на любовта, която лекува всичките ти рани, са само отделни частици от докосващите споделени думи в дебютната стихосбирка на Мериха Чолак. Слънчево щастие, светла радост, тъмна болка, задавящо огорчение, дълбоко желание, истинска любов, красиви мечти, преоткрита вяра - всичко това са части от един истински и много ... |
|
|
"Човешкото сърце е крехко като стъкло и силно като диамант. Сърце, отразяващо света в огледалната си повърхност и пречупващо го през призмата на личния поглед. Ударите му са изящен стъклопис от думи, чувствата дълбаят сложна плетеница от чупливи изречения, написани на езика на любовта. Такава е поезията на Ивайло Бисеров в дебютната му стихосбирка "Стъклено Сърце". Крехка и силна, чувствена и експанзивна. По младежки наивна, но и дълбока с мъдростта си. Понякога счупваща сърцето ти на парченца само за да ги събереш и да го залепиш отново, по-силно отпреди. А друг път - сияеща като скъпоценен камък, който ... |
|
|
Обградени сме от толкова много вещи и хора, но те имат ли наистина значение, ако не сме обгърнати от любов? Любовта във всичките ѝ измерения - към баща, дъщеря, майка, син, половинка в живота и т.н. Симеон Илиев в книгата си "Шегата настрана" ще разстели една улица към тази така желана дестинация. По нея героите на пиесите му ще извървят неравния път, докато нарочно падат в дупките на лудостта, изгубват се между блоковите пространства, предрешават се като просяци и поглеждат нагоре към звездите, за да попитат съдбата какво им е подготвила. Но ще стигнат ли до любовта и щастието, ще намерят ли адреса, ... |
|
|
Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини. Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало. ... |
|
|
Цифри, букви, форми и цветове в забавни задачки и умни закачки. ... Поредицата "Образователни игри" има за цел да обогати знанията и развитието на детето. Всяка книжка има отделна тема. Така чрез забавни задачки и умни закачки ще затвърждаваме знанията на малчугана за цифри, букви, форми и цветове. Ще развиваме фина моторика, когнитивни способности (внимание, възприятие, разбиране и мислене), речников запас и логическо мислене. Първата книга от поредицата е за Есента. Чрез много игри детето ще научи интересни факти за есента, ще оцветява в есенни багри, ще очертава, ще пише и брои. За да оцветите тази книжка ... |
|
|
Как си представяте живота на Земята през 2054 г.? Свръхтехнологичен, свръхудобен и едновременно с това заплашван всеки миг от неизбежна екологична катастрофа? От какво ще трябва да се лиши обикновеният човек, за да бъде опазена планетата? Кои черти ще съхрани у себе си човечеството? "Летящата планета" е едновременно антиутопия и реалистичен сценарий, отговарящ на тези въпроси. Александър Ненов разказва за общество, което сляпо се води от законите на природозащитничеството. Науката е спряла да се развива, защото напредъкът води до изчерпване на ресурсите и до сигурен апокалипсис. Хората са жертвали прекалено ... |
|
|
Петнадесет минути по недотам централни улици в София могат да продължат доста дълго. С мръсотията се свиква. От уличните лампи не се очаква да работят, защото оттам не минават чужденци, които ще ни обадят в Европата. Дори старите врати на малките входчета имат известен чар, стига по тях да не са налепени плакати на чалготеки. Миризмата на урина обаче ме смущаваше, а Миролюб не забелязваше нищо, защото беше свикнал. Таласъми... тук беше идеалното място за тях. Просто знам, че се скитаха наоколо. Сенки в нощта, мрачни, тъпи, но гадни. За разлика от бездомните кучета, с таласъмите не можеш да се разбереш като с човек. Те са ... |
|
|
Трето издание. ... "Не вярвам на хора без пороци и любов без лудост. Вярвам, че красотата на думите буди умрели души и спасява живите." Ралица Генчева "Думите в тази книга са като полъх свеж вятър в самотен летен ден - жадувани. Думите на автора те водят до прозореца на душата ти и започваш да съзерцаваш света - мъдър си като дете; естествен си в целия хаос на живота; обичащ си като най-предания любим; спокоен си, защото вече знаеш, че в живота ни идват само онези, които ни учат на любов - дали защото не сме я изживели с тях, дали защото сме го направили без да разберем точно в тези съкровени мигове. ... |
