"Плашилото" е роман за хора, преживели и осъзнали горчивите уроци на живота, но и за тези, които тепърва ще ги учат. Представена е типичната българска семейна сага, каквато много от нас са изпитали на гърба си и са я "скътали в гънките на душите си", както сполучливо се изразява авторката. Дали историите са истински, изстрадани лично или са чути и майсторски пресътворени, това читателят ще реши сам. Но авторката се осмелява да ни разкаже тази семейна история съвсем неподправено, искрено, от сърце. Така че да я съпреживеем, да се замислим, да извлечем поуки. И може би да станем малко по-добри. Книгата е ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Книгата Птици в утрото включва хайку, сенрю и тристишия. Стихосбирката представя разнообразни теми и ракурси, насочени към живота и мястото на човека в него. Стиховете носят послание за свобода - и в пространството на природата, и в полета на човешкия дух, както и поетическото усещане за очакване на нещо ново, което предстои да се случи. В текстовете авторката споделя своето философско разбиране за моментите, в които природата докосва човешката душа. А също и за времето, което събира в себе си миналото, настоящето и бъдещето и се оглежда във всичките сезони на ... |
|
|
Посланието до Филимон е най-краткото от посланията на апостол Павел в Новия завет и единственото, адресирано до частно лице. В него Павел моли за милост за роба Онисим, който е избягал от господаря си. Романът всъщност разказва историята на Онисим и неговия живот като роб и свободен човек в едно жестоко време и в един свят, който е мозайка от езици, култури и религии. Бедното фригийско овчарче Онисим е похитено от разбойници и продадено като роб на търговеца на вълна Филимон. То се образова и става дясна ръка на господаря си. Желанието му да се върне в родния си дом го подтиква да открадне пари от Филимон и да избяга. Но ... |
|
|
"Читавата поезия стреля право в сърцето и последното нещо е да останеш безразличен. Определено е качество, че авторката владее класическия стих така, че да не я ограничава. Но по-красивото ѝ качество е, че има очите и душата на поета. За да забележи чуждата болка и да я погали с метафорите си, за да получи хорски плесник (разбирай - неразбиране) и да отвърне с поетична прошка. Толкова е уютно и истинско между тези две корици!" Камелия Кондова Светлана Николова е филолог, журналист и PR, експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 година е зам.-директор на професионалната гимназия Захари ... |
|
|
Неназованият разказвач в романа на Филип Груич е непознат младеж, който като в някакъв градски уестърн се появява от нищото в един град, където търси място за себе си. Градът, в който пристигна, е студеният фон на новодошлия, който се лута из улиците му, търпеливо безразличен към съществуването му. Дори читателят не знае нищо за него: откъде е дошъл и какво иска. Последното е нещо, което и той самият не знае. Всичко, което му трябва, е квартира. Историята на романа се развива във време доста близко до днешното и мястото на нейното разгръщане може да бъде навсякъде. Само по имената и фамилиите на героите заключаваме, че ... |
|
|
Разказите на македонската писателка Оливера Николова са химн на женствеността. През погледа на жената се търсят отговорите на най-важните въпроси на човешкото съществуване, раздвоено между първичните инстинкти и полетите на духа. ... |
|
|
Интимен поглед към балканската трагедия да пресичаш граници, да бягаш от дома си и да се опитваш да пуснеш корени в чужда страна... Границата е сравнително нова идея на Балканите, които преди това за дълъг период от пет века са обединени под властта на Османската империя. Тази книга е за балканските граници, за тяхната вплетеност в съдбите на хората. Изтъкнатият македонски писател Луан Старова разказва за съдбата на семейството си и травматичното преживяване на изгнанието и преминаването на границата. С художествените средства на романа авторът диагностицира синдрома на бежанеца като доживотен и хроничен: "Веднъж ... |
|
|
Остава само пътят, който си изминал. Остава само това, което си почувствал. Виждаш само това, което си приел... Мария Софрониева е родена в Силистра през 1974 г. Житейският ѝ път лъкатуши между биологията, органичната химия, музикални предавания в БНТ и коафьорството. Но в сърцето ѝ винаги е било творчеството - рисува, пише стихове и проза от ученическите си години досега. Божествена кръв е първата ѝ книга. ... |
|
|
Стиховете в книгата Украински щит на Димитър Христов са категоричен и тревожен зов против бруталната руска агресия срещу Украйна и срещу стремежа на човечеството да спаси мира в XXI век. Поетът е солидарен с жертвоготовните и достойни украински защитници на своята родна земя, защото те отстояват изконни човешки права и свободи. Поетът е съпричастен със съдбата на милионите украински бежанци - жени и деца, които търсят убежище по-далече от смъртта и разрухата. И това е още един пример, че истинският творец не може да бъде равнодушен, не може да мълчи и да бездейства, когато загиват невинни хора. Когато човешката ... |
|
|
В декадата 1977 - 1986 година в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70 -те и 80 -те години на XX век. Чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една ... |
|
|
Какво се случва, когато театър, управляван от хванали се за гушите посредственици, тръгне на световно турне? Романът Турнето е безпощадна сатира за проблемите в театралната институция. Изкуството е унищожавано малко по малко от жадни за повече власт псевдоинтелектуалци. Брилянтно изградените герои на Сашо Огненовски преживяват личните си трагедии на фона на несекващия разпад, съпътстван от много хумор и ирония. А загадката кой е тайнственият Азазел (или Арлекин, или Бегемот), който подписва смъртни присъди зад кулисите, държи читателя на нокти до последната страница. Кой ще оцелее последен? Това е въпросът. ... |
|
|
"В новата си стихосбирка Елисавета Шапкарева продължава и разширява своята поетика, привидно бягайки от лаконизма на терцета (хайкуто), като удължава изказа, но опазва изчистеността и еднократността на образа. Голямата отлика и достойнство на нейния глас в българската литература е способността ѝ да се съсредоточи върху един обект на поетическо съзерцание и само с няколко словесни щриха да го направи релефен, изпъкващ, открояващ се, запомнящ се: такъв, че го носиш и осмисляш бавно в рецептивното си съзнание, продължаваш го, дозавършваш го като част от себе си. В силна семантична позиция в заглавието са ... |
