Приживе Маседонио Фернандес (1874 - 1932) е най-изтъкнатият експериментален писател в Аржентина и неговият антироман Музей на Романа на Етерна е първи връх на авангардната литература в страната. Фернандес едва ли не еднолично разрушава традиционната представа за жанровете (и разширява до безкрайност техните граници). Борхес го нарича свой най-голям учител и върховен метафизически хуморист, въпреки че Фернандес упорито отказва да публикува книги и ръкописите му се четат, предават, крадат (и губят) от ръка на ръка. Още съвсем млад, Фернандес се откроява със своите инициативи: опитва се да създаде алтернативна общност на ... |
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
Двуезично издание на български и немски език. ... Говорът на цветята има характер на албумно издание предвид илюстрациите - над 300, - включени в него, и цялостното си оформление, но в основата му е новото изследване върху живота и творчеството на художничката Анна Хен-Йосифова, прекарала голяма част от живота си в България и ценена най-високо заради флоралните си натюрморти. Професор Милена Георгиева (БАН), която отдавна се занимава с темата, представя и обща скица на развитието на изобразителните изкуства в България през първите десетилетия на XX в., включително с поглед върху творческите сдружения, а и дебати в тази ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |
|
"Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ." Габриела Георгишор "Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалечната ни история." Михня Бълич "Гласове от дистанция е книга за семейството, но ... |
|
Съставител: Катя Йорданова. ... "Сборникът Сбогом, романтика! говори, през женска оптика, за партньорските отношения, за действителността, в която живеем, за стареенето, за невидимостта, но и за решенията, които взимаме или пропускаме да вземем." Зоран Малкович "Творчеството на Саня Пилич е жанрово разнообразно: романи, разкази, поезия, есеистика, много детско-юношески произведения и илюстровани книжки за най-малките. Романите и разказите ѝ я разкриват като проникновен психолог, вслушващ се в трептенията на индивидуалното преживяване, но и като аналитичен - и много често ироничен и самоироничен - ... |
|
Ашби Егберт е млад мъж, който принадлежи на висшата класа в Мексико. След тежка злополука попада в държавна болница, където опознава свят, за чието съществуване изобщо не е и подозирал: света на обикновените хора. Срещата с ексцентричната Амая Часел малко след това ще се превърне във второто събитие, което окончателно ще промени съдбата и на двамата. Макар и родена в Париж, Понятовска е най-изтъкнатата мексиканска писателка, жива легенда, блестяща журналистка и активистка, носителка на наградата Сервантес - най-високото отличие за испаноезичната литература. Автор на десетки романи, тя е особено прочута със своите ... |
|
Кроче е неповторимият, дълбокомислен и хитър комисар на Рикардо Пиля от неговия роман Мишена в нощта. Пиля го превръща в главен герой на поредица от криминални разкази за читателите, които имат възможност да разкрият с него немалко престъпления, сред които има както убийства и кражби, така и по-своенравни прекрачвания на закона. С тези творби авторът намига на Агата Кристи, Артър Конан Дойл, Едгар Алън По и Хорхе Луис Борхес. Самият Пиля казва:"Харесва ми този мъж заради неговото минало, заради въображението, с което се изправя срещу трудностите. И винаги се оказва замесен в някакви загадъчни чужди дела. ... |
|
Обича се без точка, винаги в поредица от запетаи. Марко Погачар е хърватски поет, роден през 1984 г. в град Сплит. Дипломирал се е във философския факултет в Загреб със специалност сравнително литературознание и световна история. Публикува поезия, проза, есеистика и литературна критика. Негови текстове са преведени на тридесет езика. Носител е на много хърватски и международни литературни награди. Автор е на стихосбирките Вихрушки над Санта Крус, 2006; Послания към обикновените хора, 2007; Предметите, 2009; Черна покрайнина, 2013; Земя Земя, 2017; на книги с есета, публицистика и пътеписи. Марко Погачар е автор, който ... |
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
"Темата за болката и болестта е общо място в белетристиката на Славенка Дракулич. Виждаме го още от първия ѝ роман Холограми на страха (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ѝ тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката - тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм. След отново женския роман Мраморна кожа (1989) се появява Божествен глад (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с Все едно ме няма (1999), ... |