Жан Бодрияр е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф. Неговата работа често се асоциира с постмодернизма и постструктурализма. Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получава стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за "Ecole normale superieure". Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което ... |
|
|
Този първи роман, макар и неопитен, макар и плод на един все още търсещ себе си автор, в никакъв случай не е лишен от качества. Представлява поредица от трийсет и седем истории, но текстът е монолитен, а разделянето на двайсет и две глави е извършено от френското издателство. В него личат множество литературни влияния. Зловещата история за перипетиите на главния герой Тюлип, случайно попаднал в подземния лабиринт на едно гробище, съдържаща фантастичен елемент и безмилостна критика на френското общество между двете световни войни, напомня за разказите на Едгар По, "Нос" на Николай Гогол, "Приключенията на ... |
|
|
"Това е малко усилие да се мисли за всичко. Малка, напълно съвременна визия за света. Съвършено лаическа визия. Съвършено анормална визия. Това, което остане след забравата, е самото минало. "Primum tempus" е миналото, което се завръща. Миналото е вградено във всяка гънка на протичащото време. Миналото, с което хората разполагат днес, излиза от царството на сенките... Миналото живее така нервно и непредвидимо, както и настоящето, в което предишното показва лицето си. Миналото е пълно с мании и препълнено с желания в сянката." Из книгата Книгата, нетипичен избор за наградата Гонкур (2002), ... |
|
|
От аналитичнопсихологическа гледна точка образът на Ковача представя дългия път на индивидуация, започвайки още от откриването на залежите в земните недра, изкопаването на рудата и добиването на метала, минавайки през първичната подготовка и обработка на желязото, изковаването и допълнителната обработка на железния предмет, завършвайки с включването в употреба на изработения предмет и отчитане на реалната полза от него, т.е. от откриването на психичния проблем до разрешаването му и оцелостяването на личността, като по този сложен и криволичещ път, освен с проблеми и конфликти, всяко аналитично преживяване е свързано с ... |
|
|
Текстовете в настоящето издание са първата част от том XI от Събрани съчинения на К. Г. Юнг. В тях се съдържат разработки на Юнг за функцията на несъзнаваното, представена посредством серия сънища на един съвременен човек; паралели на християнството с египетската теология на фараоните, както и с вавилонски и гръцки представи; сравнение на месата с ацтекски ритуали и алхимически текстове... Понеже неврозите често са обусловени от религиозни проблеми, Юнг обосновава необходимостта от съвместна работа на психологията и теологията. "Несъмнена е истина е, че не само Буда, Мохамед, Конфуций или Заратустра са религиозни ... |
|
|
Автентично. ... В тази книга читателят може да проследи раждането и развоя на легендата на единствения писател, получил два пъти най-голямата френска литературна награда "Гонкур" - веднъж като Ромен Гари, втори път като Емил Ажар."Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас" - казва Ромен Гари в дълго интервю за радио "Канада" през 1980 година, няколко месеца преди да посегне на живота си. След толкова години интервюто звучи като завещание, като изповед. За първи път в една мъничка книга можем да съпреживеем различните етапи от живота на Ромен Гари в синтезирано-изповедна ... |
|
|
"Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на "Двамата господа от Брюксел"... Всички живеем по два живота - единият фактически, другият - въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот. Бруно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си ... |
|
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
|
"Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция." Ромен Гари "Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на " ... |
|
|
И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
|
Пътят на трансформация от архетипа до Аза. ... Реалността и силата на несъзнаваното са централни в юнгианската психология, както и за някои други парадигми в изкуството, науката и философията. Именно нашите комплекси действат като динамични посредници в продължаващия цял живот диалог с несъзнаваното и определят как архетиповете и инстинктите комуникират с Аз-съзнанието и го разширяват. Азът може да намери необходимата и важна връзка с несъзнаваното само чрез постоянно изследване на комплексите. Практически това означава разбиране на връзката между архетиповите сили, които информират нашата колективна човешка природа, и ... |
|
|
"И тъй като, за мен ти, Моцарт, беше внезапна любов със закъснение. Внезапната любов е толкова загадъчна в изкуството, колкото и в любовта. Това не беше толкова откритие, колкото откровение. Внезапната любов е нещо като пророчество. Времето се гъне и усуква, и ето че в един-единствен миг изплува бъдещето. Пътуваме през времето. Стигаме не до паметта за миналото, а до паметта за утрешния ден. Такава е внезапната любов: човек разбира, че има да сподели с някого нещо силно, наситено и прекрасно. Когато ми изпрати писмото си, освен музиката ти получих и убеждението, че с теб ще изживеем заедно една дълга и красива ... |
