"Да представиш проф. Михаил Харалампиев с няколко думи е лесно, трудно и... невъзможно. Зависи как ще подходиш и какво ще искаш да кажеш за него. Със сигурност не можеш да го опишеш с една дума. Учен, преподавател, офицер, спортист, поет, енциклопедист, носител на колективна Нобелова награда за мир, общественик, изключителен човек, съпруг, баща, дядо... Изречението става дълго, а има и още и още какво да се добави. И както и да подредиш съществителните все рискуваш да не започнеш с правилното. Защото говориш за човек, чиято жажда за познание, за личностно развитие и себедоказване няма предел. За лидер по характер, ... |
|
|
Книгата е посветена на новото за съвременната търговско-правна доктрина превантивно, преструктуриращо, пред-несъстоятелно производство, а именно: производството по стабилизация. Изследването включва цялостен анализ на това производство: от предпоставките за неговото откриване до прекратяването му. Обстойно е разгледан планът за стабилизация като съществена част от производството по стабилизация. Поставя се на дискусия въпросът за необходимостта от промяна в правната уредба на производствата по стабилизация. ... |
|
|
Човекът - мярка на всички неща. ... Книга първа "Градеж", от тритомното изследване "Изоставени от боговете", се отличава с много добри качества на идеи и сложни разработки. Трите книги предлагат изследване на проф. Мутафов - опит за теория на европейската цивилизация, което не е правено никъде. ... |
|
|
Книгата от Проф. Валентин Ангелов на издателство "Абагар" разглежда темата за българското изкуство. ... |
|
|
Златната Саудитска верига срещу Европа. ... "Христина Йорданова е магистър по теология от Софийски университет Свети Климент Охридски. Докторант във факултет Сигурност на Академията на МВР, а след закриването му - във факултет Полиция. Има над двадесет години стаж като анализатор в МВР. Представената в книгата позиция е плод на личната изследователска дейност на автора и не ангажира институцията, в която работи. В тази книга няма ислямофобия. Тя е за всички, които предпочитат истината пред лицемерните басни за (криворазбран) мултикултурализъм и за религиозна търпимост. Тя е и за онези, които не могат, или не искат, ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
|
Доклади от научна конференция Велико Търново, 2010 г. ... |
|
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
