"Достойно есть" - това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите. ... |
|
|
Счетоводният анализ се преподава от проф. д-р Марин Димитров като научна дисциплина на студентите от магистърска програма "Счетоводство" - отначало в СА "Д. А. Ценов" - Свищов, а по-късно и понастоящем във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Велико Търново. Той през това време натрупва знания за счетоводния анализ и разработва методи и процедури за извършването му от счетоводството на предприятията. Те стават съдържание на този научен труд "Счетоводният анализ", който проф. д-р ик. н. Марин Димитров разработва съвместно с доц. д-р Иван Андреев. Подходът на авторите, като едни от ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
|
Поезия. ... "Достойно есть" - това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите. Синът на Петко Рачев Славейков поема щафетата и се превръща в един от модернизаторите на българската литература в края на XIX и началото на ХХ век. Изучава големите немски поети и философи в университета в Лайпциг и като идеолог и активен член на кръга " ... |
|
|
Достойно есть - това са поетите на България, увековечили нейния образ чрез мощта на българския дух и слово. За да ни има и през XXI в., техните стихове-прозрения трябва да са част от веруюто и националното самочувствие на всяко следващо поколение. Тревогата и надеждите ни са отправени към тези, които днес са в училищата и университетите. Петко Славейков е едно от големите имена на българския културен и политически живот през Възраждането и в първите десетилетия след Освобождението. Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. Издава вестниците Гайда и Македония, ... |
|
|
Доклади от научна конференция Велико Търново, 2010 г. ... |
|
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
