"Ален Клод Зулцер разказва без драматизъм тази тъжна история за една голяма любов и за едно горчиво предателство, като съзнателно действа малко старомодно и я лишава от жизнерадостност, но с внимателно шлифован език." Ди Цайт "Това е роман, който обикновеният читател ще погълне на един дъх, а на любителите на литературата ще достави наслада с много интересни находки." Ди Велт Швейцарският писател Ален Клод Зулцер е роден в Базел през 1953 г. Живее в Елзас и в Берлин и работи като писател и преводач на свободна практика. Публикувал е няколко романа, преведени на много езици. Сред тях са " ... |
|
|
С таланта на психолог и умел майстор на прозата Йозеф Рот разказва затрогващата история за пропадането на един почтен човек в среда от мошеници, търговци и дезертьори, където е трудно да се живее според закона и правото. ... |
|
|
В тази ранна творба на известния австрийски писател и драматург се срещаме с една от основните теми от по-късните му произведения: присъдата на настоящето и надеждата, че човек може да се измъкне от него. Всички хора, живеещи в къщата на инвалида лихвар Леман са подчинени на тази идея. Такива са и проститутката Гилда, и нейният сводник Владимир, и бедният цигулар Клайн, и келнерката, и всички останали. Техните роли и съдби са свързани по някакъв невидим начин с другите герои, но постоянно като някаква висша сила сред тях се появява никой. Кой е този никой? Дали никой е някакъв бог или Бог е никой? Йодьон фон Хорват е ... |
|
|
Една история за времето след Първата световна война. Как се променя ежедневието на хората и как те започват да се делят сами помежду си. ... В центъра на този роман е Габриел Дан, завърнал се след края на Първата световна война и три години на плен в Сибир. Намерението му е да продължи своя път към дома, но се нуждае от финансовата помощ на богати роднини. Той се настанява в хотел "Савой" и се сближава с хората, живеещи на горните му етажи, които трудно успяват да платят наемите си и са принудени да залагат онова, което имат. Опознава и богатите гости на хотела, които среща всеки ден. От плен се завръща и ... |
|
|
Пиесата "Западният кей" е посветена на странната съдба на един човек, който иска да умре в тъмните води на голяма река с два камъка в джобовете, за да потъне бързо като "спукана гума от камион". Сред мрачните сенки на западния кей на изоставения и полуразрушен квартал на брега на реката все още се мяркат тайнствените силуети на безмълвни фигури, на многословни индианки, на страдащи жени и лъжливо влюбени мъже. Те са неотменна част от общия портрет на странните, кога тържествено трагични, кога смазващо нищожни, но винаги самотни и маргинални герои във всички пиеси на Бернар-Мари Колтес, един от най- ... |
|
|
Световната популярност на Йозеф Рот се дължи преди всичко на романите му "Радецки марш", "Йов" и "Хотел Савой". Изключителната му способност да наблюдава света край себе си и да го превръща в литература, която се проявява в тях, личи ясно и в множеството разкази, които създава от 1916 до 1933 година. Във всички тях Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, но е просто много качествена проза. ... |
|
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
|
|
През есента на 2014 година големият австрийски драматург Петер Турини навършва 70 години. Издателство "Black Flamingo" посвещава тази книга на юбилея на автора, в която е включен неговият последен текст, както и интересните му разговори с едно четиригодишно момиченце, които са адаптирани за сцена. ... |
|
|
В изкуството няма нищо случайно! Всеки сюжет, всяка сцена, претворен поглед, жест, дума - всичко, което излиза изпод четката на художника, перото на писателя или се лее се от клавишите на музиканта е отражение на творческото битие, на важните неща, които са направили впечатление на будния ум и чувствителна душа. Произходът и личната история на Георг Табори са белязани от Втората световна война, от преследването на евреите, какъвто е и самият той. Гонени, унижавани, измъчвани, убивани – това се случва с членовете на семейството му. През 1944 г. баща му умира в ужасяващия концентрационен лагер „Аушвиц“. Като писател, ... |
|
|
Цикълът драми "Младост между две войни" от начало не беше замислен от автора, но с течение на годините той се получи от само себе си. Обхваща времето след Първата до края на Втората световна война и се състои от шест пиеси. Заболяване на младостта. Действието се развива около 1922 г. и се опитва да покаже деморализацията на разочарованата младеж, пред която няма перспектива. Престъпниците. Действието се развива около 1926 г. и показва нарастващия упадък поради липса на вяра в правосъдието. Расите. Действието се развива през март 1933 г. и описва опита за подчиняване на университетската младеж на съмнителни ... |
|
|
Пиратска бурлеска ... Сцена на действието е луксозен апартамент в едно от предградията на Виена. Празнуват четирима представители на светската ляво либерална културна сцена. Тази елитна компания пропуска да чуе съобщение по телевизията, че трима опасни шизофреници са избягали от близката психиатрична клиника. Главатарят на бандата е еднокрака жена, убедена, че е прословутият капитан Флинт, а неговите адютанти се мислят за Оскар Уайлд и османския пират Джими Фиш. Тримата нахлуват в апартамента на Дороте и задържат празнуващата компания. ... |
|
|
Ипсилон: На мен ми е напълно безразлично дали някой гладува в Африка или в застрелян в гетото в Южна Америка. Аз не съм там, не живея там. Аз съм добре. Не трябва въз основа на своята уж гузна съвест да се държа така, сякаш изпитвам съжаление към някой нещастен човек на този свят! На когото му стиска, да върви там и да помага. Замини за Рио и се грижи за младежите в предградията, замини за Африка и изкопай кладенец. Направи нещо, а не говори тук, в Централна Европа, с дебелия си бирен корем за това колко бедни били малките деца в Африка! „Nutella Town“ е почти като приказка. Рап приказка, в която се сменят младежите, но ... |
