Да се вслушаме в мнението на българските езиковеди за колебанията и грешките, най-често допускани в устната ни реч, които по-късно се оразяват и в писмената. Да обърнем внимание на погрешно изговорените и написани думи и форми в езика ни, в които звуковете и буквите неоснователно се заменят, пропускат се или ненужно се използват. Да чуем оценката за новите явления в езика ни, които чакат най-правилното решение. ... |
|
|
Това, което по-късно бе наречено "Намерени инсталации", започна през 2002 г. като опит да се документират и колекционират следите, които оставяше житейския поток в центъра на София по времето, когато столицата видимо се разпадаше на множество разбягващи се градове и човешки траектории. Като че ли по нечия заповед изведнъж настъпи взрив от неконтролируеми, разюздани енергии, които промениха лицето на града. Всъщност, намерените инсталации са знаците, които безмилостните жители на София са поставили навсякъде из града. Видян чрез образите на тези находки, взети в завършен вид от "социалната фауна", ... |
|
|
"Скъпи читателю, сега държиш в ръцете си една необикновена книга - подарък за пораснали деца, запазили умението да виждат приказното и в най-обикновените неща. В нея ще срещнеш Прасчо - весел симпатичен герой, който гледа към читателя с детски очи. В неговия свят всичко е приказно и одухотворено - от гората, в която живее, до сивите градски улици, където се разхожда от време на време. Той ще те посрещне с усмивка и ще те въведе във вълшебното си ежедневие от случки и места, които със сигурност и ти познаваш и преживяваш. Обикновеното необикновено или необикновеното обикновено оживява от страниците в цветни ... |
|
|
Преди повече от две години две жени се срещат на една сватба. Преди това никога не са се виждали. И тогава става тази бурна сватба, с много хора, със силна музика. Те искат миг спокойствие, да глътнат малко въздух, да изпушат цигара. Двете излизат навън и отиват в парка, който е наблизо. Срещат се. За пръв път... И това е... Това е... откровение. И за двете. Да. Започва една дълбока, истинска любов, която изключва всичко останало. И двете преди това през живота си никога не са имали връзка с друга жена, и въпреки това: Откровение. Човек не може да го опише по друг начин... И от тази всеобхващаща любов скоро се появява ... |
|
|
"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ... |
|
|
Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
"Като думата сняг" е много актуален текст, противопоставящ сериозни социални и морални позиции. В пиесата е вплетен откъс от поемата на Рьоне Шар "Облекчение", чрез който авторът парадоксално сближава двама абсолютно противоположни персонажи." сп. "Льо телеграм" "Значи ще си говорим на "вие" е пиеса, приличаща на бойно поле. Тя ни въвежда във взривоопасната зона на самотата и живота, на смъртта и изоставянето. Но дали двамата герои са истински живи същества или само оживели призраци?" Анри Лепин, сп. "Рю дьо театр", Авиньон Андре Сарк е роден в областта ... |
|
|
Ема е на двайсет, а Йоханес в средата на четиридесетте. Всяка първа сряда от месеца двамата се срещат в хотел за еротични изживявания срещу заплащане включително през ваканциите и празниците. Има ясно споразумение между женения мениджър и младата студентка. Те не си задават никакви въпроси, не разказват нищо за себе си, не бива да изпитват чувства един към друг. В един момент обаче всеки пожелава да научи нещо повече за другия и тихо между тях се прокрадва симпатия. Дали ежемесечните срещи могат да продължат така? Или започва вечната игра между любов и желание, разказана свежо, модерно, но и затрогващо. Щефан Фьогел е ... |
|
|
С таланта на психолог и умел майстор на прозата Йозеф Рот разказва затрогващата история за пропадането на един почтен човек в среда от мошеници, търговци и дезертьори, където е трудно да се живее според закона и правото. ... |
|
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
|
В тази ранна творба на известния австрийски писател и драматург се срещаме с една от основните теми от по-късните му произведения: присъдата на настоящето и надеждата, че човек може да се измъкне от него. Всички хора, живеещи в къщата на инвалида лихвар Леман са подчинени на тази идея. Такива са и проститутката Гилда, и нейният сводник Владимир, и бедният цигулар Клайн, и келнерката, и всички останали. Техните роли и съдби са свързани по някакъв невидим начин с другите герои, но постоянно като някаква висша сила сред тях се появява никой. Кой е този никой? Дали никой е някакъв бог или Бог е никой? Йодьон фон Хорват е ... |
|
|
Пиесата "Западният кей" е посветена на странната съдба на един човек, който иска да умре в тъмните води на голяма река с два камъка в джобовете, за да потъне бързо като "спукана гума от камион". Сред мрачните сенки на западния кей на изоставения и полуразрушен квартал на брега на реката все още се мяркат тайнствените силуети на безмълвни фигури, на многословни индианки, на страдащи жени и лъжливо влюбени мъже. Те са неотменна част от общия портрет на странните, кога тържествено трагични, кога смазващо нищожни, но винаги самотни и маргинални герои във всички пиеси на Бернар-Мари Колтес, един от най- ... |
