Пиеса от носителката на Нобелова награда за литература Елфриде Йелинек. ... "Моята цел беше със средствата на езика да покажа колко малко се отличава пропагандният език в нацисткото изкуство от кича в езика във филмите за родината през петдесетте години, времето на реставрацията. Това блато от любов, патриотизъм, немщина, което след войната никога не беше пресушено напълно, ми предложи материал, който аз превърнах в един вид изкуствен език." Елфриде Йелинек ... |
|
Давид Шалко е много успешен австрийски режисьор и драматург. Създател е на много нажраждавани телевизионни филми и серии, както и на игрални филми. Автор на стихове, разкази, романи. Написал е три пиеси. "Тулуза" е четвъртата. Силвия и Густав се срещат след 19-годишен брак малко преди развода си в хотел на френския бряг. На своята нова приятелка, която вече очаква дете от него, Густав е казал, че е служебно в Тулуза. Тогава в медиите се появява съобщение за терористичен акт. Конгресният център в Тулуза, където Густав би трябвало да бъде, е взривен, а броят на жертвите нараства с всеки час. Така терорът се ... |
|
Когато всички сърца оглушеят, а с тях и твоето собствено - има път за Катманду. Когато всички пътища се затворят, изгубиш приятелите и всички, които обичаш, те напуснат - има път за Катманду. Когато всичко отмине, изчезне, вятърът на явето разпилее сънищата и когато помислиш, че няма надежда - има път за Катманду. Когато слънцето стане по-студено и звездите над твоето небе започнат да гаснат... - има път път за Катманду. И когато няма да те има вече, ще остане твоето сърце, празно и голямо като небето, и в него звезда. Името на тази звезда е Катманду. ... |
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
Филип: Ще го кажа накратко. Първо, аз продадох на ВАШАТА жена булчинската рокля на МОЯТА жена в НАШАТА първа брачна нощ. Сутринта, в четири часа. Роланд: По дяволите. Това обещава неприятности. Не, "неприятности" е много слабо. Има ли изобщо подходяща дума за това в нашия език? Филип: И второ, аз предложих роклята ѝ за едно евро в мрежата. Включително и пощенските разходи! Които трябва да поема аз - или, по-точно, моята жена. Значи, без да преувеличавам, може да се говори за напълно неуспешна сделка. ... |
|
Книгата представя младия австрийски драматург Мартин Платнер с четири от най-силните му пиеси, с които той привлича вниманието на театралите. ... Животът на княгинята на Тирол Маргарете Маулташ от 13-ти век е свързан с актуалните проблеми на съвременността и особено с грижата за възрастните хора. Така историята се оформя като нова реалност, изпълнена с продадени невести и жадни за отмъщение вдовици. "Противосмъртие" разказва за една майка, която има десет деца, но за десетото не е сигурна. Дали ще може да го задържи, или ще го изгуби покрай една поп певица, която детето обожава? Една дясна вдовица и една лява ... |
|
Задълбочено и забавно, прочувствено и изтънчено в новелата си "Готард" Зора дел Буоно разказва за работниците на тогардския базисен тунел, за буквално горещата работна атмосфера и за един труп в килера. Фриц Бергундтал, любител на железниците от Берлин и добре поддържан петдесетгодишен ерген, отива до Готардския тунел в Тесин, за да направи няколко феноменални снимки на красиви локомотиви. Но само за един единствен ден, описан в "Готард", той бива оплетен в приятелско-фабилиарните и еротични афери на работниците от строежа на базисния тунел. Сред тях са все още шикозната екстравагантно застаряваща Дора ... |
|
Петер Хандке е един от най-значителните съвременни автори, който се утвърди с приноса си за създаване на новата литературна класика. "Луси в гората с онези неща" е приказка от Петер Хандке, поетична история, изпълнена с много ирония. Главна героиня е десетгодишната Луси, която много харесва своята красива майка полицайка и изпитва само съжаление към баща си градинар с неговите мръсни ръце и препълнени джобове, който дори ѝ е неприятен. Той постоянно ходи в гората, за да събира гнили трески или "онези неща". Тъкмо те обаче по-късно дават възможност на Луси да го освободи от затвора на краля. ... |
|
1985 година, Потсдам. Лятната ваканция. Тази година шестнайсетгодишният Рене обаче ще си остане вкъщи. Майка му е мъртва. Баща му заминава за Швейцария, като му оставя хиляда марки, които той разделя братски със своите приятели Дирк, Михаил и Марио. Всички те чувстват, че това ще бъде лято, което вече никога няма да се повтори. Момчетата скитат из горещия и празен град, седят в околните кафенета, докато се надпреварват да окажат кой е по-богат духовно. И... ходят два пъти в седмицата на дискотека. Защото въпреки цялото им почти зряло поведение, все пак става дума за това да откриеш точното момиче. Андре Кубичек прекрасно, ... |
|
Лукас Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства за мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота извежда Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Берфус в поета сред театралните автори. ... |
|
Феликс Митерер е един от най-успешните драматурзи и сценаристи. Моцарт е мъртъв. Малкото му голо тяло лежи положено на смъртния одър в едно студено помещение. Сестрите Констанце, Софи, Йозефа и Алойзия Вебер мият ритуално трупа. Така започва представлението в някогашния театър "Фрайхаус" на Емануел Шиканедер. Моцарт е мъртъв. Малкото му голо тяло лежи положено на смъртния одър в едно студено помещение. Сестрите Констанце, Софи, Йозефа и Алойзия Вебер мият ритуално трупа. Така започва представлението в някогашния театър "Фрайхаус" на Емануел Шикандер. Самият Шикандер играе майката Цили Вебер. Театър ... |
|
Случайно хрумване кара Филип да тръгне след една жена в тълпата след края на работния ден. Той не я познава, вижда само гърба ѝ, но като в някаква игра си казва: Ако тя тръгне натам, ще я оставя да си върви. Ако мине в тази посока, ще я последвам още малко. Това преследване нищо не означава, на никого няма да навреди, а и разстоянието е толкова голямо, че жената няма нищо да забележи. Това изглежда повече спортна задача да не я изгуби в тълпата. Какво го тласка да стори това? Защо изведнъж той започва да пренебрегва задълженията си? Какво иска от нея? Крие ли се зад действията му нещо друго? Дали това не е някакво ... |