"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
|
Братислав Иванов е завършил японистика в Московския държавен университет и е специализирал в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество книги и статии, посветени на японския език и японската писменост, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език и теоретична граматика на съвременния японски език в Софийския университет. През 2009 г. е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в развитието на академичните изследвания на японския език и разпространението му в България (Contributed to the ... |
|
"Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България", а също и в "Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година" от Георги Димитров . Повече от век книгите му са познати предимно на специалистите. Името на този автор няма да откриете в българските енциклопедии. Съдбата на "Княжество България" е драматична, такава е ориста и на автора. Неотдавна открих кратко съобщение във вестник "Вечерна поща" от 10 юли 1906 г., от което се разбира как е умрял Г. Димитров. Той постъпва на 5 май същата година в ... |
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
В книгата са обрисувани социално-психологическите портрети на основните социални типове в българската история: средновековния аристократ, селянина, еснафа, буржоата, интелигента и пролетария. Този опит обобщава историческата документация, чрез която посочените социални типове са засвидетелствали своето присъствие в българското минало. Наред с това са взети предвид социалните характеристики и глобалните резултати от тяхната житейска реализация. Потърсени са също така психологическите им склонности, мотивите на общественото им поведение, причините за гибелта на онези, които са изчезнали от историческата сцена. Очерците не ... |
|
Книгата е нестандартен поглед върху процесите, конструирали Османската империя и установили едно ново владичество, обединило балканските земи. Представени са факти, малко дискутирани, напълно отхвърлени или изобщо неразглеждани от официалната историческа наука. Една част от текста е посветена на генезиса и движението на прабългарските племена и по-конкретно на техния хунски произход. Авторът акцентира върху идеята, че Османската империя е пряк наследник на римската универсалистична доктрина и че като такава тя всъщност е Османо-римска империя. Някои от анализите са опит за историческо обяснение защо България не се е ... |
|
Асасините стават известни в Европа още в края на XII в. като "вероломни убийци", погубващи и мюсюлмани, и християни в Светите земи. С годините хронистите на кръстоносните походи добавят нови щрихи към портрета им - те са членове на някаква тайна секта, жертващи с радост живота си за своя Повелител. Трубадурите дори включват това прозвище в романсите си като синоним на "рицар, беззаветно предан на своята дама". Особено популярно става описанието на Марко Поло (който обаче никога не ги е срещал и просто преразказва битуващите тогава слухове и анекдоти). Едва през Просвещението европейските учени ... |
|
С книгата си "Старият Бургас" Стоян Райчевски помага на всички бургазлии да си припомнят някои позабравени страници от миналото на своя град, а на гостите на Бургас - да научат нещо повече за града, който и днес, както някога, продължава да има приятели по света. В първата част на книгата са подредени в хронологичен ред основните писмени извори за историята на Бургас до началото на 1878 г. Втората и основна част е с публикации, отразяващи обществения и културен живот най-динамично развиващия се български град - Бургас, от Освобождението до 1093 г. ... |
|
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. въ София ... "Питането за народностьта на старить македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те ца принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ."София, декемврий 1932 г. Д-ръ Ганчо Ценовъ "Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д- ... |
|
Историко-филологически издирвания въз основа на първоизточници. ... Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можеха да изкоренят. В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Този усет се разви с времето. У някои в съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Единият дял, ... |