Издателство "Захарий Стоянов" предлага на читателите си книгата "Избрани студии" от акад. Михаил Виденов, изтъкнат езиковед, основоположник на българската школа в социолингвистиката. Книгата съдържа разработки, свързани с философията на езика. Авторът в първата студия разглежда българския книжовен език във връзка с пражката теория за книжовните езици. Тази чешка теория е едно от най-високите постижения на славистиката, а акад. Михаил Виденов я познава из основи, той е доктор по философия на Карловия университет и е бил преподавател в това най-авторитетно висше училище в Прага, участвал е в прочутия ... |
|
Книгата има научно-приложен характер и е първи опит за по-обстойно и системно представяне на унгарските имена на български език. Включени са както собствени имена (лични и фамилни), така и по-известни чужди имена. Географските имена са представени с оглед на тяхната значимост за историята и културата на Унгария във и извън нейните граници. В обобщителна таблица са изведени основните принципи на транскрибиране на унгарските имена на български. В речниковата част след унгарското име се посочва неговата транскрипция, следвана от българското му съответствие. Предават се и различията в произношението и наименованието на важни ... |
|
Изкуството да пишем кратко. ... Живеем в епохата на невероятно смаляващото се послание. Едни от най-важните словесни съобщения днес са и най-кратките. Заглавията, подзаглавията, имената на брандове и домейни, лайтмотивите, слоганите, девизите, крилатите фрази, темите на имейлите, есемесите, асансьорните презентации, подточките, туитовете и фейсбук постовете са само някои от тях. Има предостатъчно наръчници по стил, които дават съвети как да се пише - от добре познатия "Елементите на стила" на педанти като Стрънк и Уайт до "Грях и синтаксис" на хипстъри като Констанс Хейл, но те не вършат работа при ... |
|
Това е първият по рода си фразеологичен диалектен речник на говорна микросистема. Той носи сведения за езика, историята, бита, нравствеността, обичаите и вътрешния емоционален свят на българина от Беломорието през трагичното за този регион време на ХХ век. Проф. д.ф.н. Благой Шклифов е най-значимият изследовател на българските говори в Егейска Македония. Като едно от хилядите деца-бегълци от Гражданската война в Гърция, авторът запазва любовта и болката към изгубените родна земя и майчин език, за да ги превърне по-късно в своя мисия и съдба. Настоящият труд Шклифов пише през целия си творчески път. Систематично, в ... |
|
"Рухването на Вавилонската кула се превръща в символ на изгубването на прозрачността между знаците и нещата. Божественият жест прекъсва езика и сблъсква несъизмеримостите, а разчленяването на единния човешки град определя залозите на превода. Той от своя страна обещава следвавилонско помирение, като задвижва взаимодействието с другия във всичките му възможни проявления: в недоразуменията и диалога, в разсейването и вслушването, в отклонението и подражанието, в единомислието и разногласието. Съвременната вавилонизация свидетелства за езиковото многообразие и свободата на всеки да избира на какъв език да общува, а ... |
|
Суми и имена с вторична семантична и морфологична мотивация. ... С термина народна етимология филолозите по принцип означават спонтанния опит на говорещия да осмисли някоя неясна чужда, но понякога и рядка или остаряла домашна дума, като я сближи формално и/или съдържателно с друга по-позната. Резултатите от този похват обикновено се илюстрират с изопачени думи като полуклиника, полюлей, стереопор, сушоар или с обяснения, че Коледа е, когато колят свинете, че полипът се нарича така, защото полепва, а пържола се казва така, понеже се пържи. Ето как Чудомир най-непринудено онагледява въпросния похват чрез опитите на Динко ... |
|
Книгата е първо по рода си изследване на арабското стихознание на български език и е сред малкото монографични трудове по тази тема в европейската арабистика. Освен към тесни специалисти и студенти арабисти монографията е насочена към читатели, интересуващи се от литературознание, изкуствознание, история и теория на културата, както и към всички почитатели на арабското поетическо творчество. Галина Евстатиева е завършила арабистика в СУ „ Св. Климент Охридски “ и е доктор по филология (арабска литература). Понастоящем е главен асистент по арабска култура в катедра „Арабистика и семитология“ при Софийския университет. ... |
|
Поредицата "Кратки граматики във фишове" си поставя за цел да подпомогне езиковото обучение, като предлага нова, пределно нагледна форма на поднасяне на материала. Систематизирането на основните граматични правила в таблици и кратки дефиниции, подкрепени с примери, дава възможност за тяхното по-лесно възприемане и запомняне. На отделни фишове са представени различните езикови форми, в които се изразяват граматичните категории, което позволява визуалното им разграничаване и непосредственото им съпоставяне. ... |
|
В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на ... |
|
Просопографичен антропонимикон. ... Идеята за създаване на антропонимикон с обяснение на особеното в имената на известните българи се породи през 1989 г. у един от авторите на този труд (Тодор Балкански). Авторите са направили опит да обхванат представители на всички групи от българите, на видни представители на малцинствата, в друг план - на ханове, царе, войводи, военачалници, аристократи, германци, писатели, артисти. Екстралингвистичната информация при едни имена е сведена до нула, при други, предимно па представители на външните българи, е по-пълна само в просопографската част, което предопредели и надслова: ... |
|
Лични истории на сефарадски евреи в България за езика ладино."Разговорът неусетно кривна и пое към сефардимите в България и техния наследствен език ладино. Още преди просеката изникна идеята за ново проучване - поглед към ролите и мястото на ладино в живота на сефарадските евреи в България. Първо събрах житейските истории на онези от тях, които знаят и ползват този език. Стъпка по стъпка, проправях своя изследователски път. Към мен се присъединяваха хора, от които черпех вдъхновение и знания. И неусетно в процеса на работа се появи ново усещане - сефарадско. То изникна от съприкосновението ми с разказвачите и ... |
|
Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско, Ивайловградско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и в Югоизточните Родопи. Материалът е екстерниран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана наличната в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и от западните части на Западна Тракия, по данни от XVI в., ... |