Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
|
Сборникът съдържа представянето и превода на две основополагащи в историята на турската драматургия пиеси - едноактната комедия "Женитбата на поета" (1860) от Ибрахим Шинаси (1826 - 1871), и драмата "Отечеството, или Силистра" (1873) от Намък Кемал (1840 - 1888). Изданието запознава със зараждането и началните стъпки на турската драматургия през втората половина на по-миналия век - исторически период, когато турци и българи са съставки на едно общо цяло, поради което предложените пиеси дават възможност да се проследят сходствата и различията в развоя на театъра и драматургията в двете съседни култури. ... |
|
|
Изследването се разполага в областта на френския средновековен театър. Фокусът попада върху игровите и измамни аспекти на специфичния на фиксирания исторически период жанр на фарса и неговото многообразие. ... |
|
|
"Георг Бюхнер е необикновено явление в световната литература. Творбите му са в състояние да предизвикват съживяващо силни импулси за интелекта и емоционалността на тези, които се докосват до тях. Затова е добре в репертоарния арсенал на театъра ни те да се поддържат в годна за използване форма." ... |
|
|
Конкурс за нова пиеса. ... Този сборник съдържа шест пиеси, номинирани в първото издание на "Конкурс за нова пиеса на НБУ/2017 г." Изданието включва пиесите: "Играч" на Владо Трифонов; "Роден край" на Георги Тенев; "Пиеса за телевизора" на Иван Димитров; "72" на Нели Лишковска; "Аз, змеят" на Петя Башева; както и спечелилата първото издание на конкурса пиеса "Изход" на Йоана Мирчева. Сборникът е с предговори от проф. д-р Виолета Дечева, председател на журито на конкурса, и драматурга Боян Папазов - първият водещ на т.нар. Лаборатория за писане на ... |
|
|
Виолета Дечева е доктор по театрознание и доктор на науките от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател и преподавател, историк и критик. Специализация в Freie Universtat-Berlin (1998). Гост-лектор в Германия, Полша, Чехия и др. Международни изследователски проекти като многократен БААБ-стипендиант в Freie Universitat-Berlin, Advanced Akdemia-CAS, Sofia. RSS-Central European University, Landis&Gyr' Stiftung-Sckweiz, и др. Член на International Federation for Tkeatre Researck, на International Association of Tkeatre Critics, на Сьюз на журналистите в България и др. Годишни награди за критически текст на САБ. ... |
|
|
Рецензии, отзиви, коментари. ... Последният IV том от започналата през 1995 година проектна поредица на изследователска група "Музикален театър" към Института за изследване на изкуствата - БАН е концептуализиран като първи опит за обзорно изследване на публикациите за опера, балет, оперета и мюзикъл в специализирания и периодичния печат в България за 120 годишен период. Акцентът е върху конкретните оценки на внушителен брой автори (не само оперативни критици и музиколози), успели убедително да посочат както творческите постижения в реализираните на българска сцена оперни, балетни, оперетни и мюзикълни постановки, ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
|
|
Пътят за събуждане, възбуждане и оголване на психофизическата същност на актьора. Начини за постигане на духовна и телесна цялостност. ... "Постигането на духовна и телесна цялостност на актьора е въпрос, който изглежда на пръв поглед толкова ясен и ненужно дискутиран, че подлага на съмнение всякакви последващи опити да се търсят несъвършенства в установените механизми за постигането ѝ. Това е така, тъй като велики мислители и практици в областта на театралното изкуство вече са ни оставили своите размишления и опит, изстрадани констатации и дълбоки изводи. Както и насоки за това, как да подхожда актьора в ... |
|
|
Изданието представя в цялостен вид играното на българска музикална сцена от първите и професионални прояви до края на сезона 1996/1997 г. Съдържа имена на автори на музикално-сценично творчество, композитори и либретисти, както и заглавия на опери, балети, оперети и мюзикъли. Редът на автори и творби е азбучен, а на постановките - хронологичен. След всяко заглавие са указани в скоби оригиналното наименование на творбата, годината и градът на първото и представяне. Следват жанрът на творбата (в скоби е посочено конкретното авторско определение), броят на действията, името на либретиста и на пиесата, по която е написано ... |
|
|
Актьорското майсторство за различните специалности ... "Това, което съм написала, не е учебник. Първо, защото смятам, че учебник по изкуство и то изпълнителско, като актьорството, не може да се напише, тъй като задължителността на съжденията е неосъществима. Второ, защото никой не може да се научи на актьорско майсторство по учебник. И трето, всички най-интересни и полезни теоретични изследвания и препоръчителни методи в изкуството са написани не под формата на учебници. Даже Станиславски е намерил романистичен подход, за да изложи системата си. По тази причина пиша в първо лице единствено число - не обичам, пък и се ... |
|
|
Избрано ... Кръстьо Мирски е роден на 29 януари 1920 г. в София. Завършва драматическия отдел на Висшата школа за музикално и драматургично изкуство в Париж, където учи актьорско майсторство, и Академията за музикално и театрално изкуство във Виена, където учи режисура (1938-1942). Посещава курсове за актьори при театъра на Луи Жуве и лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен. Завършва театрознание с докторска дисертация в Кьолнския университет (1943). Дебютира с постановка на “Майстори” в Народния театър (1944). Работи като асистент-режисьор (1943-1944) и режисьор в Народния театър (1945-1957, 1960-1978), режисьор в ... |
