В днешно време телевизионните програми, каквато е тезата в тази книга, изграждат социокултурни модели на поведение, създават примери за подражателство, налагат гледни точки и тон на дебати по всички актуални проблеми на обществото и държавата. Телевизията променя нагласи, формира възгледи, създава дневен ред на обществото. Досега не е анализиран проблемът, че нашите ценности са оставени на стихията на комерсиалните интереси. Тезата на автора е, че ниското образователно ниво на народа детерминира ниското качество на телевизионните програми. Търговското начало в телевизията, изразено в битка за аудитория, води до все по- ... |
|
Актьорското майсторство за различните специалности ... "Това, което съм написала, не е учебник. Първо, защото смятам, че учебник по изкуство и то изпълнителско, като актьорството, не може да се напише, тъй като задължителността на съжденията е неосъществима. Второ, защото никой не може да се научи на актьорско майсторство по учебник. И трето, всички най-интересни и полезни теоретични изследвания и препоръчителни методи в изкуството са написани не под формата на учебници. Даже Станиславски е намерил романистичен подход, за да изложи системата си. По тази причина пиша в първо лице единствено число - не обичам, пък и се ... |
|
Изданието съпътства изложбата "До Торино и назад", организирана в рамките на проекта "Иван Маринов (1877 - 1941) и българо-италианският културен кръг в Торино, 1895 1910" през октомври - ноември 2011 в Националната Художествена галерия за чуждестранно изкуство, София. ... |
|
Книгата с автор доц. д-р Ирина Генова е резултат от изследванията ѝ, реализирани и представяни в българска и международна среда. Обектът на изследване е познанието за модерното изкуство в България от края на XIX век до Втората световна война и неговото формиране в художествена критика и ранните истории. Целта на разработката е да дискутира разказите за модерното изкуство у нас до средата на XX век. Наред с това има амбицията да предложи от днешна гледна точка различни перспективи към произведения, изложби и критически текстове в изкуството от модерната епоха в България, без да налага дисциплиниращ дискурс на ... |
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански, "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов, "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов, "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
Избрано ... Кръстьо Мирски е роден на 29 януари 1920 г. в София. Завършва драматическия отдел на Висшата школа за музикално и драматургично изкуство в Париж, където учи актьорско майсторство, и Академията за музикално и театрално изкуство във Виена, където учи режисура (1938-1942). Посещава курсове за актьори при театъра на Луи Жуве и лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен. Завършва театрознание с докторска дисертация в Кьолнския университет (1943). Дебютира с постановка на “Майстори” в Народния театър (1944). Работи като асистент-режисьор (1943-1944) и режисьор в Народния театър (1945-1957, 1960-1978), режисьор в ... |
|
Границите и хронологичните рамки на явлението, положено в основата на настоящото изследване, се определят от спецификата на авангарда като художествено направление и от мястото му в системата на културата на границата между два века. Опитите за определяне на същностната специфика на авангарда като културно явление датират отдавна в западното литературознание. В Русия и България - основно през последните двадесетина години. Но природата на това явление засега се изплъзва от систематизиращата страст на литературните историци не само защото съвременният литературоведски дискурс е твърде разнороден в изходните си пунктове, & ... |
|
В практиката на филмовия и телевизионен оператор се използват технически и художествени термини в ежедневния език на контакти и творчески труд. В България не е правен опит за уеднаквяване на терминологията, в практиката продължават да се употребяват термини от руския, немския и английския език. В този наръчник се прави опит да се систематизират и оптимизират термините, необходими на оператора в неговата директна производителна дейност. Към някои от изложените термини има и теоретични обяснения, необходими за голяма част от студентите в специалност "Филмово и телевизионно операторство" и работещите в ... |
|
Опит за изясняване параметрите на играта от позицията на театралното изкуство ... В театралния жаргон понятието "игра" никога не е имало точно измерение. Обикновено се употребява като определение на дейността на актьора по време на представлението - Б. Дановски например няма в речника си друга дума, с която да обозначи актьорския труд. Твърде често го срещаме в чисто ругателен смисъл - като синоним на неограничено присъствие на актьора на сцената. А понякога ще го открием като хвалебствие, отбелязващо развихряне на творческите възможности, вдъхновена интерпретация. "Почти на всички езици понятието театър се ... |
|
„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“ Чавдар Кръстев В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. ... |
|
В “Идеи на театралното” като в лапидарий има отломки сякаш на стремежа ми да събера неща за съществени страни на театъра. Проговарям за първи път (може би) за йерофания и сакрално в театъра, за “дребни” театрали (от нашето Възраждане). Вглеждам се в опитите да се разкрие (определи) театърът до времената на осъзнаване на естетическото. Търся смислието на моделите за обучение и възпитание на актьори. Стремя се към “големия колаж”, към “свободния сбор от фрагменти на теорията, историята и практиката на театъра: своят огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане.” Вярвам, че в ... |
|
Натрупани мълчания ... Не питай старило, а питай патило! Може би тази народна поговорка най-добре илюстрира истинската същност на тази книга. Как иначе да определим това учебник ли е, или помагало. Трудна работа. Все пак ми се струва, че можем успешно да я наречем учебно помагало. В първата половина на съдържанието читателят ще открие подбрани случаи от практиката на автора като оператор, а във втората – техническите средства, необходими за успешното осъществяване на специфичната му дейност. Книгата е предназначена за студентите от Югозападен университет “Неофит Рилски”, но тя ще бъде полезна и за режисьорите, и за ... |