Сборник с доклади от конференция. Съставители: Иван Кирков, Веселин Дафов, Николета Николова. ... Този сборник представя статии, студии и текстове от дискусии, изготвени въз основа на изнесени доклади и осъществени кръгли маси от програмата на академична конференция на тема "Оценяване и философия". Конференцията бе организирана от катедра "Философия" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование и Асоциацията на преподавателите по философия и се проведе на 16 и 17 октомври 2019 г. в Заседателна зала 1 и Нова конферентна зала ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
|
Включените в сборника текстове представят резултатите от поредния етап в реализирането на изследователски проект на тема "Екология на виртуалните реалности", чието начало беше поставено през 2014 г. от преподаватели и докторанти във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проектът беше създаден в отговор на необходимостта от систематично проучване на многобройните и разнообразни ефекти върху съвременния начин на живот на хората и обществени реалии, предизвикани от тяхното интензивно технизиране и дигитализиране. Както предходните, така и настоящият етап от проекта беше ... |
|
|
Съставител: проф. д.ф.н. Александър Кънев. ... Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Георги Каприев и проф. д.ф.н. Стилиян Йотов. Конференцията се състоя на 16 октомври 2020 г. в Аулата на Софийския университет Св. Климент Охридски и беше организирана от катедра История на философията със съдействието на Философския факултет. В нея взеха участие настоящи и бивши членове на катедрата: Георги Каприев, Стилиян Йотов, Гергана Динева, Александър Кънев, Васил Видински, Димитър Божков, Олег Георгиев и Христо П. Тодоров. В сборника е включен и текст на д-р Николай Петков. ... |
|
|
Маурицио Ферарис е основоположник на новия реализъм и един от най-влиятелните философи на XXI век. Професор е по теоретична философия в Торинския университет, Италия, където е и президент на Центъра за онтология (LabOnt). Автор е на над шестдесет книги и хиляда статии, преведени на множество езици. Ферарис е един от малцината, работили пряко с водещи фигури на континенталната и на аналитичната традиция като Жак Дерида и Джон Сърл. Гостуващ професор в Харвард, Оксфорд, Мюнхен и Йейл, носител на редица престижни международни награди, сред които и "Humboldt-Forschungspreis". Колумнист на "La Repubblica" и ... |
|
|
Сборникът включва доклади, изнесени по време на VII и VIII издание на национални методични конференции "Проблеми и перспективи на философското образование в българските университети", проведени през 2014 и 2016 г. в Творческия дом на СУ "Св. Климент Охридски" в Китен. ... |
|
|
Из историята на практическата рационалност в Античността и Ранното латинско средновековие. ... Разбирането на средновековната идея за scientia или ars - при отчитане спецификата на външните предизвикателства и вътрешните конфликти (като този между разум и вяра) - минава през рационалната реконструкция на всички действащи върху нея исторически, ментални, социални, религиозни или политически предпоставки. Едва тогава, в рамките на този процес, можем да очертаем нейните граници и характерни черти като продължител на и в съответствие с древногръцкия научен модел, от една страна, но и като детерминиран от характерните ... |
|
|
В едно свое писмо от 1888 г. Ницше нарича себе си Геният на истината, в противоположност на Гения на лъжата. Можем да приемем неговите думи изключително сериозно, защото в цялото си творчество Ницше страстно и неотклонно върви по "следите на истината", както прави и великият методолог на истината - Картезий. Проблемът за истината присъства неизменно и в най-ранните, и в най-късните Ницшеви произведения. И дори може да се каже, че Ницше не изменя драстично своята концепция за истината, вечно обречена да е неистина. Това, което променя през годините на своето творчество, са начините и подходите, чрез които ... |
|
|
Настоящият сборник се издава в памет на проф. Исак Паси, проф. Добрин Спасов и проф. Кирил Нешев. Материалите в него са разпределени в рубритките In Memoriam, Истината и логиката, Доброто и етиката, Красотата и естетиката. ... |
|
|
По своето съдържание и цели "Феминистки проекции" е посветен на доскоро малко позната и почти неизследвана у нас сфера на етиката, а именно - етическите проекции на феминизма. Интересът на доц. Видева към тях е провокиран не от обичайните представи за феминизма като социално движение със своя дълга и богата история и традиция, а от изключителната актуалност и популярност, на която се радва той в академичните среди и различни международни научни форуми. Това предопределя и основната ориентация на изследването: артикулиране спецификата на феминизма като етико-философски теоретичен конструкт с важно методологическо ... |
|
|
"Осъдени на разум" е сборник "равносметка", в който са събрани 17 от най-значимите студии, писани от Николай Василев през близо четирите десетилетия, посветени на науката. Разнопосочните проблемни търсения от въпросния времеви период определят и широката тематична палитра - от научно - техническата революция, либерализма, световната история, народопсихологията, оскверняването на миналото, същността на исляма, природата и еволюцията на чергарската циганска цивилизация до "всестранно развития" човек, документалния човек, илюзорния човек и илюзията на интелектуалната мощ и глобалната човещина. ... |
|
|
Раждането на естетиката и отмирането на природно красивото. ... Книгата изследва ключови моменти от процеса на неусетно, но решаващо отпадане на природата от полезрението на класическата философска естетика, довел до прословутата Хегелова теза, след която разбираме естетиката най-вече като философия на изкуството. ... |
