В Квантовата механика това, което обърква очевидностите на здравия смисъл е, че елементарните частици, от които е изграден светът, са едновременно частици и вълни. Това, че са частици, означава, че те могат да влязат през вратата, а това, че са вълни, означава, че те могат да влязат и през вратата, и през прозореца едновременно. ... |
|
|
"Винаги съм смятал, че един писател може да бъде напълно разбран единствено от читател, принадлежащ към собствената му култура; тази книга върху американския трансцендентализъм обаче ме убеди, че съм грешал - Албена Бакрачева изцяло е вникнала в уникално американското светоусещане, а нейната европейска перспектива се оказва истинско предимство."Ричард Дж. Шнайдер, професор по американска литература - Уортбърг Колидж, Айова ... |
|
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването, който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
|
|
“Дневникът! По правило това е ориентиран кьм бъдещето доверителен текст. Писан днес, утре той трябва да бъде ключ към разбирането на вече превърналото се в минало настояще. Дневникът е „изповед-послание", чиято публичност по някакъв начин конюнктурата табуира. Често пъти е Възможност за „последна дума" по възлови проблеми от индивидуалното и социално битие на пишещия. Дневникът е ценностно ангажиран текст, независимо дали фиксира болезнено-втренченото вглеждане на автора в себе си, в собствените си ежедневни премеждия и емоционални ерупции, или е посветен на историко-събитийни ретроспекции, социални обобщения, ... |
|
|
Сборникът обединява текстове по темата "Различие и идентичност", а също така акцентира и върху изследвания, свързани с европейските перспективи в преподаването по семиотика. Представени са текстове като: "Психоанализа"-та на Фройд "Едип цар" на Софокъл "Атическата трагедия" на Богдан Богданов "Болка и идентичност в две автобиографии" на Друде фон дер Фер "За постколониалния семиозис" на Ееро Тарасти "Идентичността като етнокултурна компетенция" на Георг Краев "Всекидневните жестове като резултат на ритуализация" на Роланд Познер ... |
|
|
В произведенията си Саръилиев изследва въпросите за живота и съзнанието, за паметта, както и общовалидните философски въпроси: за природата, за мисълта, за желанието и свободната воля, за отношението между душата и тялото, между науката и религията, за детерминизма и индетерминизма в природата и т.н. През 1947 г. Саръилиев публикува книгата си “Сократ”, в която представя школата на основателя на моралната наука и всички въпроси, които се явяват около личността и дейността на този мислител. Тази книга е първата част от трилогията Сократ – Платон – Аристотел. Саръилиев е мислител с либерални концепции. Възприемайки възгледа, ... |
|
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
|
|
Недъзите на пазара се проявяват и в двете вселени - както обществената, така и природната. Идеята за двете вселени сме я заимствали от световноизвестния американски астрофизик Карл Сейгън. Именно той споменава за физическа, респективно природна и обществена вселена. Не го казва, но вероятно е имал предвид аналогичните им древногръцки категории "Cosmos" и "Polis", които по същество са предшественици на физическа или природна и обществена вселена, чието съдържание значително се е разширило, променило и обогатило. Впрочем Космосът се е запазил като понятие и днес, но с твърде разширено и обновено ... |
|
|
Теоретичният фокус на книгата е насочен към проучването и анализа на етическите кодекси и процесите на кодификация в сферата на етиката. Посредством проследяването на тяхната генеалогия и изясняването на същностните им елементи се извеждат основни характеристики на кодифицираната морална регулация. Разкрива се нейната структура, съдържание и динамика, като се очертават водещите тенденции в развитието ѝ. Критическият анализ на функциите на кодексите води до очертаването на тяхната роля и значение в ситуациите на риск. Книгата представя също така и изследване на взаимоотношението между моралната и правната регулации ... |
|
|
Въпросът за понятията е централен не само във философията, но също намира своето място в дисциплини като когнитивната психология, невронауката, изследването на изкуствения интелект, лингвистиката, антропологията, логиката. Общоприетият съвременен възглед е, че понятията са конституенти на мисълта, което ги поставя на централно място в дискусиите в рамките на философията на съзнанието. Явяват се и ключов обект на изследване във философията, особено ако се приеме, че философията се занимава изцяло или отчасти именно с изследване на понятията. Концептуалният анализ се смята за основен метод за правене на философия, а ако ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
A Priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене. ... "Класическата епистемология, философия на съзнанието и философия на възприятията се строи отвън навътре - ние осъзнаваме основанията си и ги превръщаме в знание; когнитивната ни система преформулира света около нас и го преобразува в концепти; сензорните ни определености задават съдържанието на възприятията ни и детерминират начина, по който отразяваме реалността. Тази картина диктува и подбора на методи: интроспекцията носи несъмнимост или поне неопровержимост; интуициите са свързани с очевидното; възприятията дават представите на човека за света. В ... |
