Книгата "Лингвистиката - между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства. В нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план. Подходът на Иван Касабов е необичаен и се изразява в съпоставката на лингвистиката с физиката и математиката (като формално строги науки), с логиката (като философска дисциплина за формално правилното мислене и неговите форми) и с различните (според формалния им естетически принцип на изображение) изкуства. ... |
|
В Квантовата механика това, което обърква очевидностите на здравия смисъл е, че елементарните частици, от които е изграден светът, са едновременно частици и вълни. Това, че са частици, означава, че те могат да влязат през вратата, а това, че са вълни, означава, че те могат да влязат и през вратата, и през прозореца едновременно. ... |
|
"Винаги съм смятал, че един писател може да бъде напълно разбран единствено от читател, принадлежащ към собствената му култура; тази книга върху американския трансцендентализъм обаче ме убеди, че съм грешал - Албена Бакрачева изцяло е вникнала в уникално американското светоусещане, а нейната европейска перспектива се оказва истинско предимство."Ричард Дж. Шнайдер, професор по американска литература - Уортбърг Колидж, Айова ... |
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването, който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
|
“Дневникът! По правило това е ориентиран кьм бъдещето доверителен текст. Писан днес, утре той трябва да бъде ключ към разбирането на вече превърналото се в минало настояще. Дневникът е „изповед-послание", чиято публичност по някакъв начин конюнктурата табуира. Често пъти е Възможност за „последна дума" по възлови проблеми от индивидуалното и социално битие на пишещия. Дневникът е ценностно ангажиран текст, независимо дали фиксира болезнено-втренченото вглеждане на автора в себе си, в собствените си ежедневни премеждия и емоционални ерупции, или е посветен на историко-събитийни ретроспекции, социални обобщения, ... |
|
Десета международна ранноесенна школа по семиотика. ... Организираната от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет Международна ранноесенна школа по семиотика е един от трите ежегодни образователни форуми от този вид в Европа, наред с Международния летен институт за семиотични и структурални изследвания в Иматра, Финландия и Летния семиотичен институт в Урбино, Италия. Школата е част от образователната стратегия на магистърската и докторската програма по семиотика в НБУ. Тя е средство за развитието на желаната интердисциплинарност и на динамичните подходи в преподаването по ... |
|
Сборникът обединява текстове по темата "Различие и идентичност", а също така акцентира и върху изследвания, свързани с европейските перспективи в преподаването по семиотика. Представени са текстове като: "Психоанализа"-та на Фройд "Едип цар" на Софокъл "Атическата трагедия" на Богдан Богданов "Болка и идентичност в две автобиографии" на Друде фон дер Фер "За постколониалния семиозис" на Ееро Тарасти "Идентичността като етнокултурна компетенция" на Георг Краев "Всекидневните жестове като резултат на ритуализация" на Роланд Познер ... |
|
„Няма важен въпрос, чието решение да не е част от науката за човека." Тази мисъл на английския философ Дейвид Хюм е лайтмотивът на учебника „Етика. Начален курс" от Лидия Денкова, преподавател в Нов български университет. Достъпно, увличащо и същевременно задълбочено книгата дава основните знания за морала и човешките ценности, възобновявани като философски питания от миналото до днес. Свободата, щастието, любовта, справедливостта, дългът, човешката активност и взаимоотношения са част от темите, подсказващи как умението да мислим става умение да живеем. ... |
|
В произведенията си Саръилиев изследва въпросите за живота и съзнанието, за паметта, както и общовалидните философски въпроси: за природата, за мисълта, за желанието и свободната воля, за отношението между душата и тялото, между науката и религията, за детерминизма и индетерминизма в природата и т.н. През 1947 г. Саръилиев публикува книгата си “Сократ”, в която представя школата на основателя на моралната наука и всички въпроси, които се явяват около личността и дейността на този мислител. Тази книга е първата част от трилогията Сократ – Платон – Аристотел. Саръилиев е мислител с либерални концепции. Възприемайки възгледа, ... |
|
„Философския речник” на Кеймбридж e изключително стойностен труд в областта на философията. Книгата е подходяща както за хора занимаващи се с тази материя професионално, така и за непрофесионалисти. Тя съдържа информация за основните фигури и идеи в историята на философията. Настоящето издание, както ще установи всеки негов читател, несъмнено е продукт на вече каноничната в англосаксонския свят „аналитична философия”, която обаче за голяма част от следовниците на „континенталната философия” не без основание се интерпретира като „мода”. Разбира се, да се мисли и говори за мода във философията е несъстоятелно. Ето защо ... |
|
Метафизика, онтология, модели. Сборник с онтологични изследвания, посветени на 65-годишнината на доц. Сашо Марков на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
Жизненият календар открива / скрива всички пътища през годините и всички посоки. Никой не може да избегне изборите и решенията пред него. Образованието може да ги осмисли, оценности и превърне в общокултурен опит. Това е посланието на Яна Рашева-Мерджанова, професор във Факултета по педагогика на Софийския университет Св. Климент Охридски, в търсене на културната духовна цялост на човека - подпомогната от образованието и междупоколенческата връзка."Предлагам на читателя да мине по моста от генеалогичния подход - Пенталогия на Родовостта (2012), Мултисензорният принцип в обучението и в живота (2005), Майчинството ... |