"Другото Средновековие" излиза в годината, в която проф. Бояджиев чества своята 70-годишнина. Изданието включва лекции по културна антропология на Западноевропейското средновековие."Специализираният курс "Културна антропология на Западноевропейското средновековие" беше преподаван повече от две десетилетия като свободноизбираема дисциплина в специалност "Философия" на Софийския университет. Подобен курс намира оправданието си в убеждението, че философията е форма на животоразбирането, че тя израства от и се надгражда над онова, което бихме могли да наречем универсалии или интуиции на ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Съставителство, предговор и превод от френски език: Лидия Денкова. ... Бенжамен Констан (1767 - 1830) е сред първите имена от времето на Френската революция, които свързваме с основополагащите идеи на либералната философия, с конституционната политика и право, с теорията за прогреса на човешкия род и религиозната толерантност, а също и с разбирането за индивидуалната свобода. През годините неговата политическа философия се е превърнала във вдъхновение и емблема за не едно и две движения по цял свят, но Констан е повече от това - един наистина многообразен мислител, който непрекъснато търси да разбере какво е да прегърнеш ... |
|
|
Жул Мишле (1798 - 1874) е френски историк, писател, мислител и моралист, един философ на историята, както го нарича през 1876 г. Отанен д'Осонвил в литературното списание La revue des deux mondes. Антология е първият превод на български език на подбрани творби от грандиозното му творчество, включващо трудове по история на човечеството, история на Франция, наблюдения на природата, образователно-нравствени трактати и други творби с енциклопедичен характер."Антологията, която днес представяме на вниманието на читателя, се състои от набор от откъси, подбрани измежду всички трудове на знаменития писател. Ето защо в ... |
|
|
Навик, норма, ритуал във философията на Чарлс Пърс. ... Книгата на Рени Янкова "Семиотични орбити. Навик, норма, ритуал във философията на Чарлс Пърс" е пътуване през полетата на философията, навигирано от стремежа към проясняване на три концепции - за знака, за навика и неговото нарастване до норма, за ритуала като удържащ гравитационен център на определени значения. Разделена на три основни глави, книгата предлага на читателя движение по три орбити, всяка надграждаща смисъла, кристализирал от предишната. Авторката постепенно стеснява перспективата от проблема за знака в различните епохи, през конкретното и ... |
|
|
Естетически есета върху вкуса. ... "Най-общото определение на вкуса, без да се взима под внимание дали той е добър или лош, точен или неточен, е това, което ни привързва към нещо чрез усещането. Това не пречи той да може да се прилага към интелектуални неща, чието познание доставя такова удоволствие на душата, че е било единственото блаженство, които някои философи са могли да разберат. Душата познава чрез своите идеи и своите чувства; получава удоволствие от тези идеи и чувства: защото, макар да противопоставяме идеята на усещането, все пак, още щом види нещо, идеята го и усеща. И следователно всички интелектуални ... |
|
|
Макар настоящата книга да е фокусирана върху етнометодологията и анализа на разговори, тя има специфичен двоен "мета-прицел". Тя е съсредоточена върху логиката на етнометодологическата работа, върху онова, което изгражда етнометодологията като нагласа и работна програма, като в същото време се опитва да разкрие една скрита понятийна работа, която систематично се заличава от образа ѝ на емпирична практика. Този анализ позволява да се очертаят теоретични родства по избор, чиито следи все повече избледняват в "Изследвания по етнометодология" и след тях. Това пък открива възможността ... |
|
|
"Какво сме правили в тези моменти, които осмислят живота ни? Според Роуландс - не сме се подчинявали. Влизали сме в момента, без да го притежаваме и сме действали без оглед на наша маймунска изгода. Това са моментите, в които сме казвали "Майната ви!", случките, при които сме се съпротивлявали, не защото сме мислили за някаква полза, а защото така е било редно да направим, дори с риск да загубим всичко, натрупано дотук. Моментите, в които сме били свободни от наследството на маймуните в нас. И тук идва основното послание на книгата: "...накрая ни спасява единствено нашето непокорство". ... |
|
|
Наличните представи за науката - философски, социологически, исторически, психологически - ни дават само различни фасети на фрагменти от неизвестна цялост, несглобяеми в единна картина, образ на науката. Непосилно изглежда засега постигането на единен обяснителен образ, защото самият знаниево-дейностен феномен-наука е разпръснат в множество дисциплини и изтъкан от противоречия. Настоящата книга дава един възможен и ясен отговор на този проблем. Търсената кохезия е разпозната и проследена в т.нар. процесна матрица. Тя ни извежда към 3-степенна динамична структура - архитектоника на цялостния феномен. Образният, езиково ... |
|
|
Книгата се разполага в полето на философията на обикновения език и разглежда казването на истината като специфичен тип перформатив. Тя отговаря на два основни въпроса: Какво на практика правим, когато казваме "Това е истината!"? В отговор на този въпрос в книгата е изградена нова перформативна теория за истината: основна прагматична функция на перформатива "Това е истината!" да издига обявеното за истина до образец за следване. Но не по-малко важен е и вторият въпрос: 2. При какви обстоятелства признаваме "обявеното от някого за истина" за истина? В отговор е изградена една онтологична пост- ... |
|
|
Научни есета. ... "Когато говорим за видове речи, тези видове не би трябвало да се съобразяват радикално с деленията, с които разполагаме. В гледната точка на т.нар. свързвания няма обща литературна и нелитературна рефлексивна реч. Речите на всекидневното казване и говорене постоянно приличат като типове свързвания на едни или други жанрове на литературната и нелитературната реч. Оттук и заключението, че нямаме възможност да стъпим на свързването на думи, за да разберем свързванията на твърдения, ако се сменят самите говорещи. Човешкият език не само реферира към външното, но и постоянно го прави и до-правя, като ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Университетска философска поредица" на издателство "Нов български университет". ... За оракула в Делфи "Познай себе си" е означавало: знай, че не си бог, и не прави грешката да претендираш да станеш бог. За Сократ на Платон, който подхваща формулата по свой начин, тя иска да каже: познай бога, който е вътре в теб и си самият ти. Направи усилие, доколкото е възможно, да се уподобиш на бога. ... |
