Университетска философска поредица "Какво значи това". ... "Идва миг, когато фигурата става толкова сложна, явлението изглежда тъй ново, че трябва да се откажем от намерението да ги обхванем в цялост и от стремежа да ги изразим чрез последователни величини. Къде учениците на Евклид са застинали в своята представа за формите? На каква; в която се прекъсва предполагаемата верижност, са се натъкнали? Тя бележи завършека на едно изследване, което човек се изкушава да възобнови, подмамен от доктрините на еволюцията. И не иска да си признае, че границата му може да е окончателна точка." ... |
|
|
Настоящият сборник събира в едно теоретичните резултати на две философски събития: семинара "Производство и продуктивност"и теоретичната конференция на тема "Бездната Хайдегер". Семинарът се организира от Центъра за хуманитарни и социални изследвания. ... |
|
|
"Семиотиката в действие" е сборник лекции по семиотика, разкриващи различни приложни и философски аспекти на семиотиката. Основното предназначение на подбора от статии е както да бъде използван като учебен материал в разнообразните интердисциплинирани програми в българските академични среди, така и да бъде предложен на по-широк кръг читатели, привлечени от актуалността на науката за знаците и нейните интерпретативни приложения. Затова в сборника са съчетани теми от театралната семиотика до еволюцията на езика при човека, от семиотика на изобразителното изкуство до философия на музиката, от прагматисткото ... |
|
|
Философът на историята е в необичайна ситуация. Той е предопределен от философският подход да търси инвариантното в една материя, която трудно може да са обобщи и анализира. Единствено трансценденталния подход елиминира непосредственото. Досега опитите за типологизация на историческото развитие са правени по формални основания като "посока" на движението (прогресистки, регресистки) или форма на развитието (линейна, циклична). Истинския критерии за типологизиране разкрива същността на една концепция,а не външни характеристики. В книгата са предложени четири подхода, наричани парадигми. В рамките на всяка ... |
|
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
|
Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на XX век ... Тази книга предлага един сравнително ясен поглед върху историята на модерната българска философия, но е далеч от претенцията за изчерпателност. Ако все пак има някаква претенция в нея, тя се отнася по-скоро към историята на историята. От средата на XX век съществува дебат относно предмета на историята на философията в България, който продължава и до днес. Той е важен и определящ историко-философските изследвания, както и следващите от тях оценки. Задълбочен анализ на този дебат, както и на използваните методи в различните изследвания по ... |
|
|
Книгата съдържа тринадесет философски статии, писани през периода 1996 - 2010 г. В основата им е залегнало определено разбиране за философията. Според това разбиране не съществува метаисторическа позиция, от която философите наблюдават, описват и обясняват света като цяло. философското мислене по-скоро е провокирано от въпроси, които идват от миналото на самата философия, от жизнения опит и житейската мъдрост, от науките, от изкуствата, от различни обществени практики, от политиката и пр. Онова, от което философията започва, е езикът - обикновеният език, на който всички говорим. Философията си поставя за цел да разбере ... |
|
|
В "Критика на думите" Карел Чапек предлага поредица от кратки афористични разяснения на значенията на думи, голяма част от които принадлежат на речника на философията. Тези най-често изпълнени с добродушна и донякъде горчива ирония разяснения са много далеч от претенцията да бъдат част от някаква тежка философска семантика, каквато в наши дни се разработва главно в англосаксонската философия. Те са предназначени не да обсебват, а като малки фарчета да насочват мисълта, не да приковат разсъждението към някакви прецизно формулирани значения, а напротив - да го освободят. "... думата не крие значението в ... |
|
|
"На път към Хайдегер" е първият сборник у нас, посветен изцяло на творчеството на Хайдегер. Той е последица от конференция, организирана от департамент "Философия и социология" към Нов български университет, във връзка с 80-годишнината от публикуването на "Битие и време" и на българският превод на книгата. Събраните в настоящия том изследвания разглеждат различните страни на творчеството на Хайдегер: от феноменологията до херменевтиката, от езика до времето. Многостранният прочит на авторите, сред които най-изтъкнатите български специалисти по Хайдегер, както и свързани с различни полета на ... |
|
|
Димитър Вацов е доцент по съвременна философия в Нов български университет. Той е Председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, както и главен редактор на сп. Критика и хуманизъм. Това е третата му книга след: Онтология на утвърждаването. Ницше като задача (Изток-Запад, София 2003) и Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността (НБУ, София 2006)." В теоретичен план книгата се стреми да преодолее хиперболизациите или дискриминациите на властта от страна на автори като Фуко и Хабермас, за да тематизира индивидуалните властови перформативи и да ги дефинира като друг принцип - ... |
|
|
Междудисциплинарен анализ. ... "Човешките времена" е книга, която ни кара да се замислим - да се вгледаме в себе си и да се помъчим да си отговорим на безбройните въпроси за времето. Понятие и тайнствена същност, която можем да видим вътре, както и съвършено отделена и независима от нас. Всеки читател ще задава тези въпроси по своя си начин и аз си ги зададох по моя. Разбира се, използвам и улеснението, че съм имал щастието да бъда въведен в мисленето и на двамата автори от вече близо половин век и съм следял отблизо пътя им на развитие. Тази книга е поредната част от дълго вървяни пътища и ни предлага ... |
|
|
В тази книга се разказват епизоди от задоволяването на "свещеното любопитство" на човека, което води до нови знания и до нови открития. Разказва се за това, как се е стигнало до възникването на нови науки, на някои нови технологии или до изобретения, които задоволяват постепенно все по-пълно практическите потребности на човека. Ако се разполага с необходимите методи за изследване, всяка наука би спряла своето развитие. Усъвършенстването на познатите и разработването на нови методи на изследване е друг израз на задоволяване на "научното любопитство" на търсещият творец. ... |
