"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
|
Съставители: Димка Гичева-Гочева, Силвия Кръстева, Петър Горанов. ... Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО) е създадена на 8 март 2005 г. През годините на своето съществуване тя се превърна в дружелюбна колегиална общност, обединяваща студенти, докторанти, учители, университетски преподаватели, изследователи от институтите на БАН, а така също и колеги, живеещи и работещи в чужбина. Събиращото ни в едно цяло е не само професионалният дълг, но и личната отдаденост на изучаването на културноисторическото наследство на античния свят, продължило битуването си и в следващите епохи чак до ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Ханс-Георг Гадамер, Карл Хайнрих Маркс, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Въпросът за понятията е централен не само във философията, но също намира своето място в дисциплини като когнитивната психология, невронауката, изследването на изкуствения интелект, лингвистиката, антропологията, логиката. Общоприетият съвременен възглед е, че понятията са конституенти на мисълта, което ги поставя на централно място в дискусиите в рамките на философията на съзнанието. Явяват се и ключов обект на изследване във философията, особено ако се приеме, че философията се занимава изцяло или отчасти именно с изследване на понятията. Концептуалният анализ се смята за основен метод за правене на философия, а ако ... |
|
|
Die Studie versteht sich als Beitrag zur Erläuterung des Kampfes um das Erbe der klassischen Hermeneutik. Seit Anbeginn erhebt die philosophische Hermeneutik einen Universalitätsanspruch. Die Studie beschäftigt sich mit der Frage, ob die Anziehungskraft dieses Anspruchs noch bewiesen werden kann. Dementsprechend wird versucht, dieser Universalitätsanspruch im Horizont des nachmetaphysischen Denkens zu verteidigen. Dimitri Ginev (3. Juli 1956 in Warna - 5. Juni 2021 in Sofia) war Professor für Geschichte der kulturwissenschaftlichen Diskurse an der Universität Sofia. Er hat ... |
|
|
A Priori обосноваване, интуиции и концептуално владеене. ... "Класическата епистемология, философия на съзнанието и философия на възприятията се строи отвън навътре - ние осъзнаваме основанията си и ги превръщаме в знание; когнитивната ни система преформулира света около нас и го преобразува в концепти; сензорните ни определености задават съдържанието на възприятията ни и детерминират начина, по който отразяваме реалността. Тази картина диктува и подбора на методи: интроспекцията носи несъмнимост или поне неопровержимост; интуициите са свързани с очевидното; възприятията дават представите на човека за света. В ... |
|
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
|
Димитър Божков е преподавател в катедра История на философията на Софийския университет Св. Климент Охридски от 2013 г., като преди това е защитил дисертация в същата катедра. Автор е на статии в областта на философия на историята, философия на XIX и XX в., философия на изкуството. Част е от екипа съставители на антологиите Еротичното и философската рефлексия и Тялото. Вариации, спекулации, доктрини. ... |
|
|
Недъзите на пазара се проявяват и в двете вселени - както обществената, така и природната. Идеята за двете вселени сме я заимствали от световноизвестния американски астрофизик Карл Сейгън. Именно той споменава за физическа, респективно природна и обществена вселена. Не го казва, но вероятно е имал предвид аналогичните им древногръцки категории "Cosmos" и "Polis", които по същество са предшественици на физическа или природна и обществена вселена, чието съдържание значително се е разширило, променило и обогатило. Впрочем Космосът се е запазил като понятие и днес, но с твърде разширено и обновено ... |
|
|
Това второ издание допълва първото от 2012 година с три лекции - I, II, VIII. Две от новите лекции - I и II - са основани върху дисертационния труд Що е философия? (Понятия за философия), защитен от автора като втори докторат в Нов български университет през 2012 година. Всички текстове, които се съдържат в тази книга, включително и двата превода на Питър Стросън и Карл Попър, са предназначени за широк читателски кръг - основно за студенти, чиято предварителна философска подготовка е пренебрежимо малка, а мотивацията им за философски занимания - съзвучна с практичния дух на нашето време. Едновременно с това лаская се от ... |
|
|
Съставител: Стилиян Йотов. ... Доклади от едноименната конференция на катедра История на философията към Философски факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", проведена на 17 и 18 ноември 2017 година. ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
